Основната идея на романа „Адажио за Мария“ е, че животът е наистина неповторимо чудо и всеки миг от него ни е подарък. Това заяви в интервю за БГНЕС писателят, преподавател и специалист по демография и етнорелигиозни конфликти Георги Бърдаров.

Срещаме се с автора, за да ни разкаже повече за третия си роман – „Адажио за Мария“, и защо най-голямото чудо е самият живот.

На Бърдаров му отнема малко повече от 3 години, за да напише романа. През това време той проучва историята, местата, където се развива действието, изграждах героите. Цяла година отнема и редактирането на книгата.

Основната идея на романа е, че животът е наистина неповторимо чудо и всеки миг от него ни е подарък. „А самата история е истинска история, която е от моя род, от моя прадядо. Една магична история от началото на XX век за една голяма и невъзможна любов, за която героите се борят цял живот“, разказа писателят.

Като млад студент той чува историята от своя дядо, който е син на Вангел – едно от главните действащи лица в „Адажио за Мария“. „Оттогава пали моето въображение и реших вече да я пресътворя в романа“, сподели Бърдаров.

В своята книга писателят преплита две любовни истории на фона на политически и исторически катаклизми. „Самият аз преподавам етнорелигиозни конфликти и за това първите ми два романа бяха свързани с конфликти. Интересувам се много от история и ми се стори, че когато разглеждаш човешките съдби на фона на големите исторически събития, нещата са много по-интересни, а и искам да покажа нещо, което също много ме вълнува – как големите исторически събития, политическите борби, катаклизмите никога не се съобразяват с хората и ги помитат като цунами буквално“, обясни той.

Музиката играе съществена роля в романа, защото на първата среща на Мария и Вангел, тя е свирила на пиано наистина. „Ние няма как да знаем какво е свирила, но моят партньор в издателството и приятел – Петко Манчев, сметна, че „Адажиото на Албинони“ изключително много добре пасва на самата емоция, на историята и затова избрахме тази мелодия и тя минава през целия роман“, отбеляза Бърдаров.

Едната сюжетна линия се развива в Македония, в неговото родно село – Кулата. „Всъщност, по-скоро започва от село Райковче, което е останало в Гърция, после моите деди се местят в Кулата, до Солун. А каузата Македония е нещо, с което аз съм израснал – това са разказите на дядо ми, на баща ми за каузата Македония, за тежката съдба на хората в Македония. Неслучайно има една реплика на един от героите в книгата – „Мъка, мъка, Македония“, разказа писателят.

Другата история се развива в Латинска Америка – любимо място на Бърдаров и заради културата, заради музиката и литературата, и заради футбола. „Там е моят любим Уругвай – една история, която също много обичам да разказвам, свързана с един футболен мач“, добави той.

Бърдаров разказа и как е изградил образите на героите си. По думите му всички герои в основната сюжетна линия имат реални прототипи – и Вангел, и Мария, Андрея и съпругата му, както и бащата и майката на Вангел, докато в латиноамериканската сюжетна линия е въпрос на фикция.

Първоначалната идея винаги се променя с течение на писането, отбеляза Бърдаров. „Една от идеите беше, и то така си беше заложено, главният герой на цялото действие да е Вангел, моят прадядо. Наистина той е носителят на цялото действие, но Мария си извоюва сама правото да бъде главна героиня. Колкото и да е абстрактно и мистично цялото това нещо, наистина тя си излезе на преден план и през нея минават и двете сюжетни линии“, издаде авторът.

Според неговата редакторка, обаче, втората сюжетна линия, в която се пренасяме в Латинска Америка и срещаме Мария Селесте и уругваеца Хорхе, е много лека на фона на първата любовна история между гъркинята Мария Никифору и българина Вангел. Така романът е пренаписан и редактиран в движение. „Докато редактирахме първата, пренаписах втората“, уточни Бърдаров.

На въпроса на какво е готов човек в името на любовта и тя има ли граници според него, той бе категоричен, че със сигурност няма граници. „Всичко – и големи истории, свързани с любовта, разказани в книги и във филми, и реалният живот, който ни разказва още по-интересни истории, показва, че любовта няма граници, че любовта е чудо, което нито може да го прогнозираш, нито може да го контролираш и направляваш. И, всъщност, колкото и да е клиширано, наистина любовта е нещото, което придава смисъл на дните ни“, смята писателят.

Неговата абсолютна увереност е, че ние живеем един път на тази земя и много често страховете ни спират да опитаме различни неща, независимо дали става въпрос за любовта, за мечти, за работа, за пътешествия и, ако някой ден остареем, ще съжаляваме за онези неща, които не сме опитали, а не за онези, които сме опитали и сме се провалили. „Няма нищо по-страшно от страха и смелостта е в това да дишаш, да живееш и да обичаш“, заключи Бърдаров. | БГНЕС