Икономическата дискриминация е широко разпространено и системно явление. Според 51,4% от българите основните причини за възникването на дискриминация се дължи на предразсъдъци и нагласи.

Това заяви председателят на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) Елка Божова на пресконференция, на която бяха представени данни от изследването "Дискриминационни аспекти в сферата на икономиката", предаде репортер на БГНЕС. 

Социологическото изследване е направено от проф. Баки Хюсеинов. То разглежда ключовите проявления на икономическата дискриминация и анализ на факторите, оказващи влияние на неравнопоставеността между различни социални групи, както и въздействието на дискриминационните практики върху икономическото развитие и устойчивост на обществото.

Акценти в изследването са механизмите за възникване на икономическата дискриминация, връзката между трудовия пазар и икономическата дискриминация, ролята на институциите в ограничаването или засилването на дискриминационни практики, както и добрите практики за преодоляване на негативните ефекти.

Проф. Хюсеинов се спря на основните проблеми. Той обясни, че дискриминация в икономическата област означава неблагоприятно третиране на други лица в областта на пазара на труда, на стоките и услугите, кредитирането и др. 

"Нашата държава показва политическа воля за решаване на въпроса за дискриминацията. Ратифицирани са всички директиви на Европейския съюз (ЕС) по отношение на правата на човека", отбеляза проф. Хюсеинов. 

На въпроса "Смятате ли, че дискриминацията в сферата на икономиката е широко разпространена в България?", 63,6% от анкетираните отговорят с "Да, защото засяга много важни области", 11,5% отговарят с не, а 24,9% не могат да преценят. 

51,4% от респондентите смятат, че основните причини за възникването на дискриминация се дължи на предразсъдъци и нагласи. 43,7% считат, че това си дължи на липсата на информация и непознаването на "различните". 26,9% от анкетираните посочват като причина съотношението разходи/приходи, а за 13,5% от тях причината е свързана с културните и социалните традиции. 

Най-често срещаните практики/форми на дискриминация в сферата на икономиката са свързанш с дискриминация на трудовия пазар (61,4%) – дискриминация при предоставя не услуги (36,5%), дискриминация при определяне на цената на стоки и услуги (27,2%), дискриминация при обществени поръчки (27,9%), дискриминация при кредитиране и работа с финансови институции (25,4%). 

Най-често дискриминация се наблюдава още в началните етапи на трудовия процес. 53,7% от анкетираните посочват, че тя се проявява при кандидатстване за работа, а 47,8% казват, че е при самото наемане. 

33,1% от респондентите съобщават и за неравнопоставеност при заплащането, както и при предоставянето на социални придобивки – 32,6%, и възможности за кариерно развитие –31,2%. 

Съществен остава делът на дискриминация при условията на труд – 26,1%, и при допълнителните финансови бонуси – 24,9%. 

Като най-засегнати групи са хората с различен етнически произход – 50,4%, възрастните работници – 42,4%, и младите хора без трудов стаж – 38,7%. 

Високи нива на дискриминация се отчитат също при хората в предпенсионна възраст – 38%, както и при хората с увреждания – 36,1%. 

Сред уязвимите групи са и жените с малки деца – 35%, хората с различен цвят на кожата – 28,8%, както и хората с различна сексуална ориентация – 28,6%. 

По-ниски, но значими нива, се наблюдават при бременните жени – 25%, при хората с различно вероизповедание – 21,7%, също и при хората с различни политически убеждения – 19,5%. 

19,1% от жените, които се връщат на работа след майчинство, също срещат затруднения. 

На въпроса "Можете ли да кажете за себе си, че принадлежите към някаква група от хора, които са подложени на дискриминация в сферата на икономиката?", 25% отговарят с да, а 75% с не. 

Проучването показва, че едва 16,6% от хората, които са били дискриминирани, са потърсили помощ. 83,4% не са потърсили такава, като причините за това пасивно поведение се дължат на недоверие в промяната (43,8%), страх от заплахи (28,4%), притеснение от негативни последици (27,7%), предпочитание за лично решение на проблема (21,9%), неяснота за институциите (18,4%), бюрокрация и време (16,5%), нормализиране на дискриминацията (13%). | БГНЕС