На 28 юли 1879 година с указ №12 княз Александър I Батенберг се създава „Държавен вестник“, като официално издание на държавата.

Вестникът е създаден малко след приемането на Търновската конституция, с цел да осигури публичност и достъпност на нормативните актове, приети от Народното събрание и правителството. Той има за цел да информира народа за влизането в сила на законодателни и административни решения.

През годините вестникът преминава през различни етапи на развитие, като запазва основната си функция – да служи като официален източник на правна информация. С течение на времето към съдържанието му се добавят и обявления за обществени поръчки, съдебни съобщения и други административни документи.

Днес „Държавен вестник“ се издава от Народното събрание на Република България и продължава да бъде неизменна част от правния живот на страната. С навлизането на новите технологии днес той има сайт в интернет, където всеки може да види и да прочети приетите решения и закони от родния парламент.

През годините „Държавен вестник“ е обнародвал множество ключови актове от българската история. Сред по новите от тях са Законът за обявяване на комунистическия режим за престъпен (2000). През 1997 г. са публикувани актовете за въвеждането на валутен борд и държавната емблема. В по-ново време следват промените в Изборния кодекс (2016), съкращаването на състава на КЕВР (2022), трудовите реформи с европейски насоки (2022), както и образователните промени, свързани с правата на ученици и родители (2024). Тези документи показват значимата роля на „Държавен вестник“ като официален източник на исторически решения и законодателни промени.

Притежава два раздела, от които официален и неофициален. В официални раздел на „Държавен вестник“ можем да намерим укази на президента на Република България, актове приети от Народното събрание, решения на Конституционния съд, сключени международни договори и други. В неофициалния раздел се обнародват административни актове от министри и ръководители на държавни и общински органи, както и обяви и съобщения от министерства, ведомства, академии, университети, научни институти и общини. Там се поместват също съдебни призовки, решения, покани за събрания и други уведомления.

Създаването на „Държавен вестник“ остава един от ключовите етапи в институционалното утвърждаване на българската държавност след Освобождението и продължава да бъде символ на правовия ред и официалната комуникация между властта и обществото.  І БГНЕС