През 2024 г. се навършват 145 г. от рождението на Милан Георгиев (или Гьошев) Попйорданов, наричан Миле - деец на тайна организация за освобождението на Македония. Роден във Велес, по онова време градът е част от Османската империя. Неговият по-малък брат Йордан Попйорданов - Орце ръководи групата на „гемиджиите“, както нарекли себе си младите българи, организирали Солунските атентати (1903 г.). Основната цел на атентатите е за да насочат вниманието на Европа към трагедията на българите, останали извън границите на вече освободената България. Миле също е част от революционни групи, за кратко оглавява чета, предаде репортер на БГНЕС.

Екип на БГНЕС посети и положи цветя на гроба на революционера във Велес.

Солунските атентати са извършени в периода 15 – 17 април стар стил (нов стил – 28, 29 и 30 април) 1903 година в Солун. С бомбените атентати организаторите искали да предизвикат намесата на европейските държави за подобряване положението на още поробените българи в Македония и Одринско. Групата на „гемиджиите“ е организирана от Йордан /Орце/ Попйорданов и Павел Шатев. Участници в нея са Попйорданов, Шатев, Димитър Мечев, Милан Арсов, Илия Тръчков, Владимир Пингов, Константин Кирков, Тодор Богданов, Георги Богданов, Тодор Органджиев, Марко Бошнаков и Цветко Трайков. Атентаторите целят да засегнат финансовите и икономическите интереси на западните държави в Османската империя и да ги принудят да действат в защита на българското население в Македония. Взривени са сградата на Отоманската банка, френският кораб „Гвадалкивир“, прекъснато е осветлението на града. Повечето от атентаторите загиват, след като водят неколкодневни боеве по улиците на града. Саможертвата на младежите изостря още повече обстановката в размирните европейски части на Османската империя, където европейските държави в началото на 1903 година се опитват да проведат не особено резултатните „пъдарски реформи“.

През 1902 г. Миле си мислел, че турските власти са забравили предишните му революционни пориви, и от София се връща във Велес. Там живее 2-3 седмици, необезпокояван от никого. Но се разчуло, че има няколко души, които живеят нелегално в града. Покрай издирването на тези хора турската администрация се сетила, че и Миле има „неуредени сметки“. Една вечер Миле се натъква на турски патрул, и за да не попадне жив в ръцете на турците, се самоубива.

Любка Рондова, изпълнителката, която първа записа песента за Миле Попйорданов "Болен ми лежи Миле Попйорданов", разказва: „Според Коста Църнушанов, както и по разкази на стари хора, които срещнах в ансамбъл „Гоце Делчев“, песента е създадена веднага след смъртта на Миле. Другарите му го погребват извън Велес. Както знаем, според християнските порядки това не е могло да стане в гробищата на града, защото се е самоубил. Разтърсени от загубата, младежите решават да оставят песен спомен. Запяват я още на погребението му според някои. За основа им служи мелодия, върху която в Стара България (така наричали освободеното Отечество) се изпълнявала песен по текст на Ботев. В оригинал посветената на Миле започвала с думите: „Бог да го прости Миле Попйорданов. Како ми е легнал, нема да ми стане.“ Така е било тогава - с песни са опявали другарите си, загинали, докато пишат историята за сънародниците си. Всеки, направил саможертва в името на общата кауза, е намирал своето място във вечните песни на Родината.

От същия велешки род на Миле е и Иван Попйорданов, дългогодишен директор на Киноцентъра „Бояна“, бивш генерален директор на БНТ, бивш директор на Сатиричния театър, както и синът му Петър /Чочо/ Попйорданов, загинал трагично след падане през 2013 г.

Действително, Миле Попйорданов и брат му Орце не участват във въстанието, но с усилията си те правят неговото избухване неизбежно. Уважението към този герой личи и днес – химнът на община Велес е „Болен ми лежи Миле Попйорданов"./БГНЕС