Неофит Рилски е български просветител, монах и книжовник. Той е смятан за основоположник на светската просвета в България. Има големи заслуги в образоването на населението в ранния етап на Възраждането. Повдигането на неговото национално самочувствие и в по-късен етап борбата за самостоятелна и независима църква, в последствие довели до борбата за независима и целокупна България. Наричан е от много негови съмишленици и ученици „първий просветител болгарский“.

Неофит Рилски е роден през 1793 година в Банско. Светското му име е Никола Поппетров Бенин. В юношеските си години проявява интерес към науката и църковната служба. Образованието си получава в килийното училище в родния си град, а по-късно учи в Рилския манастир и в град Мелник, където се запознава с гръцкия език и култура. След като приема монашеството под името Неофит, известно време пребивава и преподава в Рилския манастир, който става център на неговата книжовна и просветителска дейност.

Учител е бил в много градове. Бил е канен да учителства множество пъти в Стара Загора и други градове, зареди доброто си име. Неофит Рилски успява да въведе нови методи в българското образование. Известен е със своето трудолюбие, скромност и отдаденост към народната просвета.

През 1835 година издава „Болгарска граматика“, което е едно от най-значимите негови творчества. Това е първата българска граматика, написана на разбираем език. С нея Неофит Рилски поставя основите на съвременния български книжовен език и подпомага за развитието на националното самосъзнание по време на Българското възраждане.

Други негови произведения са „Взаимоучителни таблици“, „Краткое и ясное изложение“, „Христоматия славянского язика“, „Описание болгарскаго священаго монастиря Рислакго“, „Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език“, „Краснописание“ и други. Той е създател и на първия български глобус.

Неофит Рилски умира през 1881 година на 4 януари в Рилския манастир, където е и погребан. Делото на монаха оставя дълбока следа в историята на българското образование, език и култура. Константин Иречек го определя като „патриарх на българските писатели и педагози“. | БГНЕС

Материалът е подготвен от Отдел „Вътрешна информация“ на Агенция БГНЕС.