Само на 3 март – денят, в който отбелязваме Освобождението на България от османско владичество, посетителите на Националния военноисторически музей имат уникалната възможност да видят оригиналното знаме – първообраз на българския национален трибагреник, един от най-ценните символи на държавността. Светинята, която рядко напуска фондохранилището, е експонирана специално за националния празник, предаде репортер на БГНЕС. 

Разговаряме с уредника на музея Славея Сурчева, която разказа повече за историята на първообраза на българското национално знаме. По думите ѝ неговата история започва през есента на далечната 1876 г., в навечерието на Руско-турската освободителна война. „В Браила започват да се събират много патриотично настроени българи с идеята да събират пари, за да бъдат ушити знамена, които да се ползват от опълченските дружини в Руско-турската война“, обясни тя. 

Център на тези обсъждания е домът на емигранта от Ямбол Иван Параскевов, който е много активен участник в Добродетелната дружина, основател е на Българското книжовно дружество, което след Освобождението прераства в Българска академия на науките. „В неговия дом се обсъжда предстоящата война и извезването на знамената. Тогава той казва, през октомври месец, че ще осигури знаме от Браила и поръчва от Виена три цвята копринен плат, малки перли за знамето, както и сърма за неговото извезване“, разказа уредникът на музея. 

Извезването на знамето Иван Параскевов дава на неговата 14-годишна дъщеря Стилияна Параскевова. „Осигурява една стая в тяхната къща, в която тя трябва да ушие знамето в пълна тайнственост – никой не е трябвало да знае за това. 6 месеца отнема на младата Стилияна да ушие това знаме и през април 1877 г. то вече е готово“, уточни Сурчева. 

Иван Парашкевов и неговата дъщеря Стилияна присъства на събитието по освещаването на Самарското знаме край Плоещ на 6 май 1877 г. „Два дни по-късно те дават на главнокомандващия руската Дунавска армия това знаме, което остава в историята като знамето на Стилияна или Браилското знаме по града, в който е ушито. Те го дават с молбата то да бъде връчено на някоя от опълченските дружини. Това, обаче, не се случва, защото руското командване няма желанието над българското опълчение да се развяват знамена с българска символика“, заяви уредникът на музея. 

Като любопитен факт Сурчева посочи, че историята по даряването на знамето е отбелязано в букурещкия вестник „Стара планина“, в който пише, че „г-н Параскевов дава на главнокомандващия руската Дунавска армия българското национално знаме“. „Тези думи се оказват пророчески, защото ще видим, че след това, през 1879 г., това знаме действително служи за образец на народните представители от Учредителното събрание“, подчерта тя. 

Знамето не участва във военни действия. „Неговите следи по време на войната се губят. Ние не знаем и до ден-днешен къде се е намирало то. Знаем, обаче, че когато започва работата на Учредителното събрание в началото на 1879 г., Търново е било украсено вече с национални трибагреници, именно подредени по този начин – бяло, зелено и червено“, обърна внимание Сурчева, като отбеляза, че тези три цвята имат своята история. 

И разказа, че още в национално-освободителното движение ние ги виждаме в униформата на Първа българска легия на Раковски. „Тези три цвята виждаме и в знамето на Филип Тотю, например, но там са с различна подредба – най-отгоре е червено, след това бяло и зелено“, добави уредникът на музея. 

Друг любопитен факт е, че в проекта на конституцията не става въпрос за националното знаме и през март месец 1879 г. един от народните представители от Елена – Никола Михайловски, се сеща и казва, че националните бои са пропуснати. „Започва дебат в Учредителното събрание какво точно да бъде националното знаме, съществуват спорове кой е хералдическият цвят. Така или иначе се приема най-накрая чл. 23 от Търновската конституция, според който националното знаме е от бял, зелен и червен цвят, разположени хоризонтално точно в тази последователност. Интересното е, че от този момент до ден-днешен, въпреки различните исторически периоди, през които минава България, въпреки различните превратности, националното знаме с този трицвет остава неизменно“, изтъкна Сурчева. 

Освен първообраза на българския национален трибагреник, на 3 март посетителите на Военноисторическия музей могат да посетят и специалните зали, които са посветени на Руско-турската война. „Ние добре знаем, че свободата не ни е подарена, ние участваме активно в нейното извоюване и фокус в нашите зали е участието на българите в Руско-турската война. Онези хиляди, не само от българското опълчение, за които често говорим, но това са българите, които участват в народните горски чети, в милицията, която е призвана да подпомага руските войски, често е помагала на населението по села и градове от башибозушките набези. Тук представяме историята на онези жени и деца, които помагат с носенето на храна, с носенето на вода. Нека не забравяме, че част от руската армия са и много българи, които са помагали с преводаческа дейност, много други са помагали в прокарването на пътища, в пренасянето на оръдията, много са имали разузнавателна дейност да кажат къде са турските войски и каква е тяхната численост. Вещи на такива хора, техните истории представяме в нашата постоянна експозиция“, съобщи още Сурчева. 

В заключение тя призова да не забравяме, че свободата не ни е дадена даром и всеки ден трябва да я защитаваме. 

Националният военноисторически музей ще работи с обичайното си работно време от 10 до 17 ч. и входни такси. І БГНЕС