Изследователският екип е оценил излагането на децата на 14 различни замърсители на въздуха по време на бременността и в детството, въз основа на мястото, където са живели семействата.

Установено е, че излагането на PM2.5 - фини частици или капчици с диаметър 2,5 микрона или по-малки - и азотни оксиди е свързано с разлики в микроструктурата на бялото мозъчно вещество. Азотните оксиди, или NOx, могат да произхождат от общи източници, включително газови печки и отоплителни уреди на газ или дърва.

Институтът за глобално здраве в Барселона заяви:

„Всяко увеличение на нивото на излагане на замърсяване на въздуха съответстваше на повече от 5-месечно забавяне в развитието на фракционната анизотропия - мярка за това колко добре работи мозъчната тъкан“.

Моника Гуксенс, изследовател от Института, известен като ISGlobal, добави:

„Дори ако размерът на ефектите е малък, това може да има значимо въздействие в популационен мащаб.“
Институтът отбеляза, че констатациите са налице при деца, изложени на PM2,5 и по-малко фини прахови частици PM10 в концентрации над препоръчаните от СЗО максимални стойности, но под нивата, които според ЕС в момента са опасни.

„Нашето проучване дава подкрепа за необходимостта от по-строги европейски насоки относно замърсяването на въздуха, които се очаква скоро да бъдат одобрени от Европейския парламент“, добави Гуксенс.  

Екипът на ISGlobal заяви, че данните, събрани от семейства в Ротердам, Нидерландия, подчертават важността на разглеждането на замърсяването на въздуха като проблем на общественото здраве. | БГНЕС