Сръбският президент Александър Вучич се окуражи след неотдавнашните избори в 10 общини, в които спечели неговата Сръбската прогресивна партия, на която формално не е начело, но водеше кампанията ѝ в нарушение на Конституцията.

В петък той започна разговори с партиите, а белградският вестник "Политика“ съобщи, че темите включват „искането на част от гражданите за провеждане на извънредни парламентарни избори, отношението към Европейския съюз и поведението на Сърбия в сложните международни условия в областта на сигурността и енергетиката“. Коя е „частта от гражданите“ остава тайна. Студентите не са. Председателят на парламента Ана Бърнабич заяви, че Вучич ще започне диалог със СПП, но и с всички останали политически партии, включително тези от бившата власт, както и с други политически фактори, които искат да участват. Покани, според информацията, са изпратени и до опозиционните партии и, както гласи официалната формулировка на властта – до студентско-блокадната опция.

Вучич потвърждава съществуващите коалиционни опции и се опитва да прецени кой момент би бил идеален за избори. Аналитичният център "Тенео" предупреждава, че „икономическите предизвикателства и инфлационният натиск, произтичащи от войната в Близкия изток, могат допълнително да натоварят популярността на управляващата партия“. Това е аргумент изборите да се проведат възможно най-скоро. От друга страна, ако последствията от кризата в Близкия изток се засилят още повече, бързото свикване на избори може и да не е идеалният вариант. Но и в това има възможност да се намери положителна страна: да се обвинят САЩ и нападението срещу Иран като причина за лошото икономическо състояние – никога да не се пропуска добра криза.

Сигурно е, че Вучич ще свика избори тази година. Една от възможностите е Видовден, 28 юни, за да се разчита на емоциите на гражданите, тъй като става дума за важен религиозен празник. Отлагането би изместило изборите към края на годината с надеждата икономическата ситуация да се стабилизира и студентското движение допълнително да отслабне.

Бърнабич заяви, че СПП ще разговаря с президента и ще го помоли да бъде техният кандидат за министър-председател, „но в крайна сметка това ще бъде негово решение“. Вучич отговори очаквано, като посочи, че се стреми да избегне кандидатурата, „но трябва да съм сигурен и убеден, че ще победим (ние, СПП), защото не искам да оставя страната в най-лоши ръце. Добре знам какви страхливци са – биха ме молили да не се кандидатирам никъде и биха дали всичко на света, само за да не ги побеждавам повече. А аз искам, защото целта ми е сериозни и отговорни хора да ги победят още веднъж. Ако може без мен, ще го направя, но ако не може, ще помогна.“ Твърде много думи, за да каже: ще го направя, защото другите са заплаха за Сърбия. Наистина е тъжно за Сърбия, ако зависи от един човек.

Модел „Миланович“ или „Радев“

Така той потвърди, че твърденията още от миналата година, че ще се върне на премиерския пост (Конституцията му позволява два президентски мандата, вторият изтича догодина), са верни, макар да ги определяше като лъжи. Неясно остава дали ще има само избори за Народната скупщина или ще бъдат обвързани и с президентските. Ще видим дали ще тръгне по пътя на Зоран Миланович и ще води кампанията на СПП без да подава оставка като президент, или ще последва примера на бившия български президент Румен Радев, който подаде оставка и сега ще участва на изборите със своя нова партия. Ако подаде оставка, ще бъде заменен от Бърнабич, председател на парламента, но най-много за три месеца, в рамките на които трябва да бъдат насрочени президентски избори. Изглежда вероятно Вучич да обвърже изборите и да остане президент, докато премине на премиерския пост, към който ще се премести политическият център на тежестта в Сърбия. Подобно развитие показва, че Белград вече е изборна автокрация, тъй като властта не зависи от предписания от Конституцията институционален модел, а от една личност.

След разговорите с Вучич се изказа Александър Вулин, политик с ясно изразена проруска ориентация. „Предложихме всички сърби от територията на бивша Югославия и всички, които се определят като сърби в своите държави, автоматично да получат право на сръбско гражданство – по този начин Сърбия би укрепила позицията си в региона.“ Така беше обявено прилагането на Декларацията на всесръбския събор и парафраза на тезата на Вук Стефанович Караджич „сърбите – всички и навсякъде“. Сръбският свят. Тези идеи са близки на Вучич, но се изразяват от Вулин. I БГНЕС

----------------------

Анализ на Желко Търканец в хърватското издание "Ютарни лист"