Смята се, че златните и сребърните мини на Садо, които сега са популярна туристическа атракция, са започнали да функционират още през XII в. и са работили до края на Втората световна война.

Япония е представила аргументи за включването им в списъка на световното културно наследство поради дългата им история и занаятчийските техники за добив, използвани там по времето, когато европейските мини са се насочили към механизация.

Сеул се противопостави на предложението още при първото му представяне заради използването на принудителен корейски труд по време на Втората световна война, когато Япония окупира Корейския полуостров.

ЮНЕСКО потвърди включването на мините в списъка по време на текущото заседание на комитета в Ню Делхи след предложение, в което се изтъкваше археологическото съхранение на „минните дейности и социалната и трудовата организация“.

„Бих искала да приветствам от все сърце вписването... и да отдам искрена почит на дългогодишните усилия на местното население, които направиха това възможно“, заяви японският външен министър Йоко Камикава.

Усилията за вписване в списъка на световното наследство бяха полагани в продължение на години, вдъхновени отчасти от успешното признаване на сребърна мина в западния японски регион Шимане.

Министерството на външните работи на Южна Корея заяви, че се е съгласило с включването в списъка „при условие, че Япония вярно изпълни препоръката... за отразяване на „пълната история“ на обекта на златната мина Садо и предприеме активни мерки за тази цел“. | БГНЕС