Държавното посещение на македонския президент Гордана Силяновска-Давкова в Сърбия кулминира с наздравица в сръбска винарна, предаде БГНЕС.
Сръбският президент Александър Вучич изтъкна "общите традиции, култура и исторически обстоятелства, които свързват Сърбия и Северна Македония."
"С нескрита гордост представих отличните вина, които Сърбия може да предложи на президента Силяновска. Обядът в автентичната атмосфера на винарна Алексич беше повод за неформални разговори и дегустация на топ вина от тяхната изба. Благодарим на семейство Алексич за гостоприемството и за това, че представиха страната ни по най-добрия начин", написа Вучич във Фейсбук.
"С моя скъп гост и домакините разговарях за съвместни възможности в лозарството и туризма. Убеден съм, че Сърбия и Северна Македония могат да предложат много на всички в тези области", добави той.
Вучич очерта целта на Белград:
"Сигурен съм, че Сърбия и Северна Македония ще развиват възможно най-близки отношения, че внимателно ще ги изграждаме с взаимно уважение, както и че ще работим по конкретни проекти. Говорихме и по всички други политически въпроси, от европейския път до всичко, пред което сме изправени. Убеден съм, че търговският ни обмен ще расте през следващите две години и че заедно ще направим много повече."
Сръбският държавен глава посочи, че Гордана Силяновска "трябва да се чувства като у дома си в Сърбия, защото винаги е добре дошла тук (в Белград - бел.ред.)"
"Искам да честитя днешния празник на гражданите на Сърбия и Северна Македония. Илинден е голям празник на македонския народ и му пожелавам да празнува още дълги години, десетилетия и векове", каза още Вучич.
По-рано македонският президент посочи, че Скопие и Белград са "добри съседи в истинския смисъл на думата". Двамата държавни глави посетиха манастира "Свети Прохор Пчински", който се намира на територията на Сърбия, край село Старац, на 3 км от границата със Северна Македония. В манастира на 2 август 1944 година (тогава се чества Илинден по нов стил, бел. ред.) се събират просръбските сили и пратеници на бившия югославски диктатор Йосип Броз Тито. На това събрание, известно като АСНОМ (Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония), се взима решение за "създаване на македонски език, азбука, нация". | БГНЕС