Президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че очаква основните точки на договора между Петролната индустрия Сърбия (НИС) и потенциалния купувач – унгарската компания MOL – да бъдат финализирани до 23 януари, предаде БГНЕС.

Той подчерта, че на този етап не може да твърди със сигурност дали унгарската група MOL ще стане нов партньор в НИС.

„MOL, заедно с НИС и държавата Сърбия, работи и по писмо до OFAC, както и по осигуряване на оперативен лиценз за допълнително снабдяване със суров петрол. Вярвам, че ако подобни аргументи бъдат представени пред OFAC, той ще даде одобрение“, посочи Вучич.

Той предупреди, че при липса на разрешение от страна на САЩ оперативният лиценз на НИС отново ще бъде отнет.

Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ (OFAC) започна на 9 октомври прилагането на санкции срещу НИС заради дела на руската държавна компания „Газпром нефт“ в собствеността ѝ, с цел да бъде ограничена възможността Русия да използва приходи от енергетиката за войната в Украйна.

Условието на САЩ НИС да бъде извадена от списъка със санкции е освобождаването ѝ от руско участие. В момента собствеността на компанията е разпределена между „Газпром“, дъщерната ѝ „Газпром нефт“ и акционерното дружество „Интелиджънс“ от Санкт Петербург, които общо държат 56,15% от акциите, държавата Сърбия с 29,87%, а близо 14% са притежание на дребни акционери, пише РСЕ.

Заради ембаргото и невъзможността за внос на суров петрол на 2 декември беше затворена рафинерията в Панчево – единствената в страната и най-важното производствено съоръжение на НИС.

На 1 януари НИС съобщи, че Министерството на финансите на САЩ е издало специален лиценз, който позволява на компанията да възобнови оперативната си дейност до 23 януари.

„Лицензът дава възможност и за рестартиране на рафинерийната преработка, внос на суров петрол и извършване на транзакции, необходими за сигурността на снабдяването и техническата поддръжка“, се посочва в съобщението.

Вучич уточни, че още на 5 януари НИС може да плати 85 000 тона петрол, складиран в Омишал в Хърватия, и незабавно да го достави в Сърбия, както и да поръча танкер със 140 000 тона. Той добави, че междувременно в страната са произведени 100 000 тона, а рафинерията в Панчево би могла да заработи с пълен капацитет от 20 януари.

С въвеждането на американските санкции беше прекратен и транспортът по Адриатическия нефтопровод (JANAF) от Омишал на остров Крък до рафинерията в Панчево, като суровината за НИС пристига в Хърватия по море. На 1 януари JANAF обяви, че OFAC е издал лиценз за продължаване на транспорта на петрол с неруски произход към НИС до 23 януари.

Петролната индустрия Сърбия беше продадена на „Газпром“ през януари 2008 г. в рамките на междудържавно споразумение между Русия и Сърбия за сътрудничество в нефтено-газовия сектор срещу 400 милиона евро. Официална информация за настоящата пазарна стойност на руския дял в НИС засега няма.

Сърбия остава силно енергийно зависима от Москва, тъй като НИС снабдява около 80% от вътрешния пазар с нефтопродукти, а приблизително същият дял от природния газ за домакинствата и бизнеса се внася от Русия. Белград и Москва поддържат тесни политически, икономически и военни връзки.

От 2012 г. Сърбия е кандидат за членство в Европейския съюз, но не се присъедини към санкциите на Брюксел срещу Русия заради инвазията в Украйна. | БГНЕС