Докато Илон Мъск се сблъсква с политически и бизнес предизвикателства в САЩ, Китай — вторият най-важен пазар на Tesla — също се превръща в сериозна зона на турбуленция за него.
След години на бум, когато Tesla беше „най-горещият“ електромобил на китайските пътища и получаваше щедри стимули от Пекин, компанията вече изостава от местната конкуренция, включително BYD, CATL и дори Xiaomi, която започна да продава електромобили едва преди година. Китайските потребители усещат, че моделите на Tesla вече не отговарят на местните предпочитания — липсват големи дисплеи, вградени хладилници, селфи камери и развлекателни системи.
Парадоксално, самият успех на Tesla помогна на китайската индустрия да се развие, включително чрез прехвърляне на технологии и практики като „gigacasting“ — метод за леене на алуминиеви части, който вече се използва от местни производители.
Продажбите на Tesla в Китай обаче спадат. През май компанията е продала под 40 000 коли — спад от 30% спрямо същия месец година по-рано. Пазарният ѝ дял при електромобилите и хибридите е спаднал от 11% (2021 г.) до едва 4% в средата на 2024 г., докато BYD държи над 29%.
Tesla предприе отстъпки — включително свиване на цените и опит за нов по-достъпен Model Y, планиран за 2026 г. Но стратегията за „орязани“ модели може да не издържи конкуренцията, особено когато конкурентни SUV-та струват с над 10 000 долара по-малко и предлагат повече.
Една от основните амбиции на Мъск — разгръщането на Full Self-Driving (FSD) в Китай — също удари на камък. Китайските власти изискват локално обучение на алгоритмите с местни данни и забраняват износа на сурови данни в чужбина, което поставя Tesla в технологична и регулаторна безизходица.
Мъск предложи данните да бъдат анонимизирани, но обемът им надвиши допустимото. Вариант за локално обучение на системата също бе блокиран заради американски санкции върху износа на високотехнологични чипове към Китай. Докато Tesla отлага, местни фирми като XPeng, BYD и Baidu напредват с автономни системи и роботаксита.
Доверието на Пекин към Мъск също е разклатено. В миналото Мъск бе считан за ценен геополитически актив, особено в контекста на сложните отношения с Вашингтон. Но разривът му с Доналд Тръмп и резервираността му към политическите инициативи на Пекин охлаждат тези отношения. Според източници, китайските лидери вече не го възприемат като посредник в двустранните отношения и се фокусират върху подкрепа за местните компании.
Китайската стратегия да „пусне хищен сом в езеро с мързеливи риби“ даде резултат: Tesla помогна да се събуди китайската електромобилна индустрия, но сега самата тя е под заплаха от нея. Подобна съдба имаха и други американски гиганти като Motorola и Apple, които загубиха позиции в полза на бързо изгряващи местни брандове, подпомагани от целенасочени политики и субсидии.
Tesla разчита и на Megapack батерии и роботите Optimus като следващо стъпало за растеж. Но и в тези сектори китайски компании настъпват. CATL навлиза в батерийния сегмент с мащабни инвестиции, а стартиращи компании като Unitree и Agibot разработват собствени хуманоидни роботи.
Доставчици на Tesla от Китай вече произвеждат ключови компоненти за Optimus, което допринася за бързото развитие на местната роботика. Така Tesla отново играе ролята на „катализатор“, но този път в чужда игра.
Китай остава най-големият производствен хъб и вторият най-голям пазар за Tesla. Но пазарният натиск, регулациите, технологичните бариери и геополитиката все повече изместват Мъск от предната линия. Според експерти, включително бившия мениджър в General Motors Майкъл Дън, Tesla в Китай вече е по-близо до залез, отколкото до изгрев.
Мъск може и да не е изгубил битката напълно, но времето и конкурентите му в Китай не чакат. | БГНЕС
---
Анализ на „Уолстрийт Джърнал“