Преди около 3400 години египетският фараон Ехнатон извършва една от най-дръзките религиозни реформи в историята, като заменя традиционното многобожие с култ към един-единствен бог – Атон. Той премества и столицата на Египет от Тива в новоизградения град Амарна, който за кратко се превръща в политически и дипломатически център на тогавашния свят, пише National Geographic. 

Именно там археолозите откриват близо 380 глинени плочки, известни като Амарнските писма, датиращи от XIV век пр. Хр. Те съдържат дипломатическата кореспонденция между египетските фараони и владетелите на Вавилон, Асирия, хетите, градовете в Ханаан и други държави от древния Близък изток. Вместо сухи административни документи, писмата разкриват свят, изпълнен с политически интриги, лични конфликти, спорове за ценни подаръци, брачни съюзи и дори мистерията около изчезнала вавилонска принцеса. Неслучайно асириоложката Селена Уизнъм ги определя като „Уикилийкс на бронзовата епоха“.

Ново изследване на професора от университета „Джонс Хопкинс“ Алис Мандел насочва вниманието не толкова към владетелите, колкото към хората, които стоят зад тези писма – писарите и дипломатическите пратеници. Благодарение на анализ на почерка, езиковите особености и състава на глината учените успяват да проследят произхода, обучението и дори политическите връзки на отделни писари.

Сред най-интересните открития е писар от финикийския град Тир, който изглежда е притежавал задълбочени познания за египетския двор и религиозните реформи на Ехнатон. Според Мандел той вероятно е действал като своеобразен представител на египетските интереси, подпомагайки местния владетел и наблюдавайки политическата обстановка – роля, която напомня на съвременен разузнавателен агент.

Друго любопитно откритие е свързано с писар от Йерусалим, който добавял кратки бележки на обратната страна на писмата. Те не били предназначени за фараона, а за египетските чиновници, които ги получавали, като им помагали бързо да разберат най-важното съдържание и да избегнат опасни дипломатически недоразумения.

Кореспонденцията показва и колко крехки са били отношенията между великите сили. В едно от писмата вавилонският цар обвинява египетския фараон за изчезването на изпратена за брак принцеса, а в друго владетелят на Арзава настоява бъдещите послания да бъдат написани на хетски език, защото няма доверие на египетските писари и преводачи.

Макар градът Амарна да просъществува едва около три десетилетия, а след смъртта на Ехнатон неговите религиозни реформи да бъдат изоставени, Амарнските писма остават едно от най-ценните свидетелства за международната политика, дипломацията и сложните отношения между държавите в древния Близък изток. Новите изследвания показват, че зад решенията на владетелите често са стояли умели писари и посредници, които със своите знания и дипломатически умения са успявали да предотвратят конфликти и да поддържат крехкия баланс между великите сили на епохата. | БГНЕС