„Нашите резултати поставят под въпрос еволюцията на магнитното поле на Луната благодарение на доказването на съществуването на вътрешно ядро и подкрепят сценария за глобално преобръщане на мантията, който внася съществени прозрения за времевата линия на лунната бомбардировка през първите милиарди години от съществуването на Слънчевата система“, написа екипът, ръководен от астронома Артур Брио от Френския национален център за научни изследвания.

Изследването на вътрешния състав на обектите в Слънчевата система се осъществява най-ефективно чрез сеизмични данни. Начинът, по който акустичните вълни, генерирани от земетресенията, преминават през и се отразяват от материала във вътрешността на планета или луна, може да помогне на учените да създадат подробна карта на вътрешността на обекта.

Разполагаме с лунни сеизмични данни, събрани от мисията „Аполо“, но тяхната разделителна способност е твърде ниска, за да се определи с точност състоянието на вътрешното ядро. Знаем, че има флуидно външно ядро, но какво обхваща то, остава предмет на дискусия. Моделите на твърдо вътрешно ядро и на изцяло течно ядро работят еднакво добре с данните от „Аполо“.

За да разберат това веднъж завинаги, Брио и колегите му събират данни от космически мисии и експерименти с лазерно измерване на Луната, за да съставят профил на различни лунни характеристики. Сред тях са степента на деформация на Луната от гравитационното й взаимодействие със Земята, промяната на разстоянието до нея и нейната плътност.

След това те провеждат моделиране с различни видове ядра, за да открият кои от тях съответстват най-точно на данните от наблюденията.

Те направиха няколко интересни заключения. Първо, моделите, които най-много приличат на това, което знаем за Луната, описват активно преобръщане дълбоко в лунната мантия. Това означава, че по-плътният материал вътре в Луната пада към центъра, а по-малко плътният материал се издига нагоре. Тази активност отдавна е предложена като начин да се обясни наличието на определени елементи във вулканичните райони на Луната. Изследванията на екипа добавят още една точка в списъка с доказателства „за“. И те установиха, че лунното ядро е много подобно на земното - с външен течен слой и твърдо вътрешно ядро. Според тяхното моделиране външното ядро има радиус от около 362 км, а вътрешното ядро - около 258 км. Това е около 15 % от целия радиус на Луната.

Като се има предвид надеждата на човечеството да се завърне на Луната в сравнително кратък срок, може би няма да се наложи да чакаме дълго за сеизмично потвърждение на тези открития. | БГНЕС