Дейността на светите братя Кирил и Методий далеч надхвърля създаването на глаголицата и кирилицата – тя бележи повратна точка в културното и духовното развитие на България и славянския свят.

През IX век Константин-Кирил Философ защитава правото на славяните да използват собствения си език в християнското богослужение. Декларацията му във Венеция, където той се противопоставя на триезичното учение, е актуална и днес: „Нашият език има право на живот и е равен на другите!“

Заедно с брат си Методий, Кирил поставя основите на славянската книжовност и християнското образование. Техните последователи, подкрепени от българския владетел княз Борис I, реализират тази мисия в Първата българска държава, установявайки старобългарския (църковнославянски) език като литургичен и литературен език. Това не е просто религиозен акт – това е културна революция.

Българският народ прие този дар на писмеността и азбуката се превърна в инструмент за национална идентичност. Още през 9 век българските писатели възпяваха светите братя. В своето известно произведение Черноризец Храбър отбелязва, че докато гърците са забравили кой е създал буквите им, всеки славянин знае, че за тях това са Кирил и Методий.

Това почитание се засилва през вековете. Църкви, училища и културни центрове в цяла България са кръстени на тях. Първото училище от този тип е открито в Прилеп през 1843 г., а до средата на XIX век честванията на тяхното дело се разпространяват из българските земи, от Константинопол до Калофер.

11 и 24 май, които днес се честват като Ден на българското образование и култура и на славянската азбука, са известни като „Духовният Великден“ – време не само за спомен, но и за духовно честолюбие.

В Рим, където е погребан Кирил, уважението към братята също нараства. Ватикана признава приноса им към европейското християнство. През 1980 г. папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа, наричайки ги мост между Изтока и Запада.

Днес влиянието на Кирил и Методий продължава. Писаното слово, за създаването на което те допринесоха, не само съхрани християнската вяра в България, но и защити националната й идентичност през вековете на чуждо владичество. Мисията им продължава – изписана в самите букви, използвани за разказването на тяхната история. | БГНЕС

---

Катерина Танева, отдел „Международни новини“ на Агенция БГНЕС.