Климатичните промени нанасят сериозни поражения на вековните дървета в Сансуси - разкошния летен дворец, построен през XVIII в. като пруския отговор на Версай.

Обширните земи с поддържани градини в Потсдам, югозападно от Берлин, са заобиколени от парк, изпълнен с извисяващи се вековни гиганти, които сега изпитват негативните последици от продължителната суша.

Управителят на гората Свен Ханеман, застанал в подножието на дъб с обиколка на ствола 6 метра, се взира в короната му, която някога се е простирала на 500 квадратни метра.

Сега болните му клони са осеяни само със зеленина. Ханеман дава на стария гигант още две години, "след което ще бъде мъртъв".

За своите 600 години дървото е устояло на бури, ниски температури и две световни войни, но липсата на дъжд през последните няколко години, причинена от климатичната криза, му е нанесла смъртоносен удар.

"През 2018 г., когато беше много сухо, то претърпя истински шок, както много дървесни растения тук, в парка", казва Ханеман пред АФП.

"И оттогава насам то всъщност се свива."

Паркът Сансуси, простиращ се на 300 хектара, е част от колекцията от величествени къщи и градини на ЮНЕСКО в Потсдам от 1990 г. насам.

Дворецът му привлича повече от 300 000 посетители всяка година.

Паркът, който наброява около 26 000 дървета, сега губи между 180 и 300 годишно - поне три пъти повече от броя на загиналите годишно преди тежките метеорологични условия през 2017-2018 г., заяви говорител на фондация "Дворци и паркове в Потсдам и Берлин".

Въпреки че 2023 г. не е била толкова суха, колкото предишните години, валежите се оказват недостатъчни, за да неутрализират щетите от предишни суши и около половината от дърветата показват признаци на бедствие, каза той.

Освен липсата на влага, дърветата са били нападнати от ненаситни насекоми.

'Отнема десетилетия'

Ханеман коленичи в подножието на умиращия дъб и остави стърготините да се стичат през ръката му - дело на бръмбарите козирог и дъбов бръмбар.

Насекомите са изгризали истински потоп от отпадъци от растежния слой между беловината и кората, за което свидетелстват дебелите като палец дупки в ствола.

"Те изяждат камбия, а нито едно дърво не може да живее без камбий" - клетъчния слой под кората, който е отговорен за вторичния растеж, обяснява Ханеман.

Умиращите гигантски дървета оставят в гората дупки, които вредят на другите дървета, тъй като стволовете им и горската почва са изложени на слънчевата радиация без защита.

Ханеман откъсва лист от буков стрък и демонстрира защитния рефлекс на широколистните дървета.

"Тогава буковото листо се свива", обяснява той.

"Тогава, обаче, слънцето прониква до дебелите вътрешни клони, които не са свикнали с него, и тогава клоните получават слънчево изгаряне.

Според Ханеман това е порочен кръг, който засяга всички дървесни видове.

Мъртвите дъбове или букове в най-добрия случай могат да служат само като местообитания за прилепи, насекоми или гъби.

Но ако стволовете и клоните са твърде изгнили и представляват риск за безопасността на посетителите на парка, те трябва да бъдат отсечени.

И все пак все още има надежда за изсъхналите обитатели на исторически паркове като Сансуси, чийто дворец в стил рококо пруският крал Фридрих Велики е проектирал и построил като място за отдих по време на управлението си от 1740 до 1786 г.

Градинарите в историческите обекти експериментират с устойчиви на топлина дървесни видове от средиземноморския регион, като постигат обещаващи резултати, казва Ханеман.

Екипът му в Потсдам разчита и на силата на еволюцията.

"Смятаме, че местните дървесни растения също се адаптират до известна степен", казва той.

Например, жълъди от дървета, които очевидно са по-малко засегнати от сушата, се засаждат в горския слой.

По-новите, по-здрави дървета обаче ще се нуждаят от време, за да развият дебелите защитни корони, необходими за екосистемата.

"Това отнема десетилетия", казва Ханеман. /БГНЕС