Стотици милиони евро по ПВУ чакат 52-ото Народно събрание за ключови закони

Общият бюджет на българския ПВУ е около 6,3 млрд. евро

Голямата задача пред 52-ото Народно събрание (НС) е спешно и в срок да бъдат приети ключови антикорупционни и енергийни реформи, за да получи България пари по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), предаде репортер на БГНЕС. 

Общият бюджет на българския ПВУ е около 6,3 млрд. евро. За зелена трансформация средствата са приблизително 1,8 млрд. евро, като най-голям дял са за енергийна ефективност, ВЕИ и декарбонизация. За образование и наука са предвидени около 800 млн. евро, за дигитализация около 600 млн., за здравеопазване – 550 млн. евро и за бизнес и държавно управление – около 1,3 млрд. евро.

Предходният парламент не успя да приеме необходимите промени в законодателството и дори закри Комисията за противодействие на корупцията (КПК) с ясното съзнание, че страната ни може да загуби средства по ПВУ, вместо да вложи необходимите усилия антикорупционната комисия да заработи прозрачно и безпристрастно. 

В 52-ото НС влизат 132 народни представители от „Прогресивна България“ (ПБ), 39 от ГЕРБ-СДС, 37 от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), 21 от „Движение за права и свободи“ (ДПС) и 12 от „Възраждане“. 

Рискът България да изгуби пари е огромен. За да избегнат това и да гарантират плащанията по ПВУ, новоизбраните депутати ще трябва да се занимаят със Закона за водоснабдяването и канализацията, Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. 

Новият парламент ще трябва да преразгледа и Законопроект за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за енергията от възобновяеми източници, ЗИД на Закона за държавния служител, ЗИД на Закона за обществените поръчки и ЗИД на Закона за устройство на територията. 

Необходимо е да се достигне до консенсусно решение относно изпълнение на реформа C4.R11 „Подобряване на корпоративното управление на държавните предприятия в енергийния сектор“ предвид Решение на НС за възлагане на министъра на енергетиката в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) ЕАД, да не предприема действия по промяна на холдинговата и капиталовата структура на дружеството. 

Съгласно правилата на Механизма за възстановяване и устойчивост, средствата по Плана финансират инвестиции, които подкрепят реформите, включени в него. Реформите и законодателните инициативи в обхвата на Плана формират същността му – съдебната и енергийната реформи са ключови за изпълнението на ПВУ, както и законодателните реформи в останалите сектори, за които държавата има специфични препоръки от страна на Европейската комисия (ЕК). 

От Министерството на финансите (МФ) обясниха за БГНЕС, че това е причина Методиката на ЕК за определяне на спирането на плащанията и намаляване на средствата, които се отпускат на държавата от Механизма за възстановяване и устойчивост за неизпълнените етапи и цели, да определя висока финансова санкция при неизпълнение на етапи и цели по реформи. Отказът от изпълнение или забавеното изпълнение се санкционират по правилата на ЕК с намаление на европейски ресурс. 

Срокът за изпълнение на ПВУ е 31 август 2026 г., като по задържаните досега средства във връзка с 2-ро и 3-то искане за плащане, свързани със законодателни промени, сроковете изтичат по-рано – съответно на 4 май 2026 г. и 22 юни 2026 г. 

„Работи се в изключително тясна комуникация с екипите на ЕК и се водят преговори по реформата за противодействие на корупцията, за да се избегне загуба на европейски ресурс“, увериха в писмен отговор до БГНЕС от финансовото министерство. Вчера стана ясно, че Брюксел разглежда поисканото от София отлагане на срока за изпълнение на двата ключови етапа заради, които бяха спрени посочените по-горе средства. 

Към момента ЕК е задържала по Механизма за възстановяване и устойчивост част от второ искане за плащане в размер на 214 544 232 евро и част от трето искане за плащане в размер на 152 896 496 евро. 

Тези задържани средства са за неизпълнение на етапи 218, 220 и 222, свързани с реформата за противодействие на корупцията (C10.R2) и ако не бъде прието съответното законодателство в указаните срокове, тези средства ще бъдат окончателно изгубени за България. 

Водят се преговори и служебното правителството полага всички усилия за недопускане на загуба на средства, отбелязаха още от финансовото министерство. 

Изготвени са законопроекти, които ще докажат изпълнението на ангажиментите по горепосочените три етапа, които са одобрени от Министерския съвет, за да бъдат предложени на новосформираното НС, като се разчита да бъдат приети в максимално кратък срок, тъй като крайният срок за изпълнение на всички мерки по Механизма е 31 август 2026 г.

Министерството на правосъдието (МП), под ръководството на служебния министър Андрей Янкулов, вече изготви промени в Закона за съдебната власт, които касаят Висшия съдебен съвет (ВСС) и Инспектората към ВСС, които ще бъдат предадени на следващото правителство, което следва да ги внесе в деловодството на НС, а след това да бъдат разпределени за разглеждане в съответната ресорна комисия, а след това и в пленарна зала. 

Предлага се въвеждане на експертен елемент при избора на членове на ВСС и съдебни инспектори чрез независима професионална комисия, излъчена от върховните съдилища, президента, омбудсмана и адвокатурата. Тя ще изготвя публични профили на кандидатите с оценка за почтеност и качества, както и да се създаде временна комисия от финансови експерти, която да проверява имуществените декларации за неточности и съмнителни сделки, като докладите ѝ ще се разглеждат преди изслушванията. Процедурите се удължават с един месец за по-задълбочени проверки. За съдебната квота декларациите ще се проверяват от Инспектората към ВСС, а при нужда – от парламентарната комисия. Предвижда се и министърът на правосъдието да може да обжалва всички актове на ВСС, за да се засили съдебният контрол.

Срокът за действие на механизма изтича на 31 август и няма възможност за неговото удължаване. Пропуснем ли възможността да получим плащанията по ПВУ, средствата за редица проекти ще трябва да бъдат осигурени от държавния бюджет, а това би натоварило сериозно публичните финанси. І БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон