Сръбски учени: Вучич и църквата изпълняват плана на Милошевич, скоро сърбите ще живеят под една слива

Вместо да решава тези въпроси, Вучич се занимава с тази фантазия за обединение на всички сърби.

Кутията на Пандора, която сръбският диктатор Слободан Милошевич отвори през 90-те години на миналия век, трябва да бъде затворена в Белград, ако искаме мир и стабилност в региона.

Това е мнението на социолога Миро Лазович, който живее в Сараево.  Той бе председател на Скупщината на Република Босна и Херцеговина по време на войната, от 1992 до 1996 г. Същото мнение пред РСЕ изразява и дългогодишен специалист по въпросите на национализма Душан Янич, който ръководи базирания в Белград Форум за междуетнически отношения. Агенция БГНЕС публикува с незначителни съкращения разговора с двамата експерти пред Очер Карабег от РСЕ.

      
Омер Карабег (О.К.): Изминаха шест месеца от приемането (в началото на юни 2024 г.) на Декларацията за защита на националните и политическите права и общото бъдеще на сръбския народ, както е официалното ѝ название. Бяха ли предприети някакви конкретни действия оттогава насам?

Миро Лазович (М.Л.): Тази декларация с нейните 49 точки до голяма степен се отнася за района на Република Сръбска (РС) и нейното прилагане представлява опасност за бъдещето на Босна и Херцеговина. През последните месеци парламентът на сръбския ентитет гласува за прилагането на някои разпоредби на тази декларация, включително за приемането на сръбския химн и герб като официални символи. В същия дух депутатите от РС наскоро приеха заключения, целящи да отрекат авторитета на босненските национални институции, които бяха анулирани от върховния представител Кристиан Шмидт. Основното намерение на Декларацията на общосръбската скупщина е да хомогенизира максимално сръбския народ в духовен смисъл чрез православната църква, преди политически да присъедини към Сърбия всички земи, в които живеят мнозинство сърби.

Душан Янич (Д.Я.): Декларацията въвежда цяла поредица от институции, успоредни на Конституцията и системата на Република Сърбия. Наред с други неща, общосръбската Скупщината създаде координационен орган със седалище в Баня Лука. Целта е да се напише нова история и се провежда кампания за премахване на латинската азбука. Но декларацията няма да помогне на Вучич и властите да се противопоставят на необходимостта от промяна в Сърбия - необходимост, която съществува и в РС. Затова съм сигурен, че тази декларация ще продължи да действа само докато Вучич и Додик са на власт. От тази Декларация нещата стават ясни: ето един политически документ - който не е нито конституционен, нито легитимен и е спорно до каква степен е правен - в който черно на бяло е записана концепцията за сръбския етнонационализъм, която цели да обедини всички сърби. Вече не е необходимо да се спекулира с меморандума. Това е конкретен документ, който всъщност представлява синтез на всички етнонационалистически идеи - от обединението на сърбите до промяната на границите за постигането на това.

О.К.: Декларацията на общосръбската Скупщината призовава за сръбско национално единство. Какво означава това в практически план за Балканите?

М.Л. : През 90-те години на миналия век в Скупщината на Република Босна и Херцеговина се борих срещу представителите на тогавашната Сръбска демократическа партия (СДС), които защитаваха концепцията за „всички сърби в една държава“. Не се учудвам, че днес Вучич преследва същите цели, както когато беше съвсем млад политик. Спомням си една дискусия в Скупщината с Радослав Бърджанин, когото по-късно Международният наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага осъди за военни престъпления. Неговите думи ме убедиха, че политиката на „сръбския свят“, както е известен днес - по онова време го наричаха „Велика Сърбия“ - е вредна и пагубна за всички народи, живеещи в Югославия, включително и за сръбския народ.

Днес, за съжаление, все още сме изправени пред същите политически цели, само че сръбските лидери се опитват да ги постигнат с политически, а не с военни средства. Босна и Херцеговина е подложена на постоянно напрежение. Това отчасти е резултат от упоритата работа на Додик, който продължава да повтаря мантрата си, че Босна и Херцеговина няма да оцелее и че РС ще стане част от Сърбия. Мисля обаче, че колкото повече лидерите на Сърбия и РС говорят за хомогенизиране на сръбския народ, за Велика Сърбия или сръбски свят, толкова по-малко Сърбия има.

О.К.: Декларацията на общосръбската Скупщината и Световната сръбска програма предполагат ли непременно териториални претенции към съседните държави, в които живеят сърби?

Д.Я.: Това, което е написано на хартия, е едно, а практиката - друго. Александър Вучич знае много добре, както и всички в Сърбия, че Сърбия вече няма ни най-малък контрол над Косово. По същия начин, по който Милошевич съорганизира операция „Буря“ (отвоюването на Крайна през август 1995 г., бел. ред.) в съгласие с Туджман, като отстрани сърбите от косовските институции, Вучич отвори вратата към окончателната загуба на Косово. Сърбия е държава без юридически и конституционно консолидирана териториална организация. Имаме четири нефункциониращи области и все още се говори за две автономни области, докато Косово е загубено отдавна. Това е истински институционален хаос.

Вместо да решава тези въпроси, Вучич се занимава с тази фантазия за обединение на всички сърби. Историята е потвърдила докъде водят тези идеи. Имахме кървава война. Знаете ли, че и до днес в Сърбия никой не знае колко сръбски граждани са загинали във войната? На териториите, където са живели сърбите, не са останали сърби. Не само в Хърватия, нито в Косово: голяма част от РС също е опразнена. Много сърби от РС живеят в моя район в Белград, във Вождовац. Тази политика води до сбъдване на пророчествата на Тарабич от село Кремна: всички сърби накрая ще се поберат под една слива. Хората, които сега са на власт в Сърбия, са в трета Лига, които победиха реформаторите и либералите. Първо победиха тях, а след това унищожиха Югославия. Тези, които днес са на власт, защитават тази политика и своите привилегии. Те защитават собствената си власт. Тяхната декларация е абсолютно неприложима. Спекулирам, но според мен, ако имаха ядрена бомба, отдавна щяха да изравнят Сараево със земята. Кой знае колко щяха да изравнят със земята, тези хора биха били способни да изравнят със земята собствената си къща.

О.К.: Каква роля играе православната църква в сръбската световна програма? Участвала ли е в изготвянето на декларацията, или просто пропагандира онова, което политическите власти са формулирали?

М.Л. : Цялата политика на Вучич се провежда под патронажа на патриарх Порфирий и духовенството. Православната църква хомогенизира сръбския народ, а след това се намесва политиката и въз основа на тази хомогенизация се опитва да обедини сърбите икономически, политически и дори териториално. Неотдавна епископът на Зворник-Тузла, Фотие, заяви, че РС е родена на основата на православието и че то трябва да остане гарант за единството. Покойният патриарх Ириней заяви в Баня Лука, че РС е основан върху божествената истина и справедливост. Ако отците на Сръбската църква отправят такива послания, логично е народът да ги приеме. Православната църква се държи по този начин не само спрямо Босна и Херцеговина, но и отрича идентичността на черногорската нация. Това е наистина опасно поведение, което може да бъде вредно за целия регион.


О.К. : Декларацията на общосръбската Скупщината засили ли сепаратистките амбиции на РС с оглед на присъединяването ѝ към Сърбия?

М.Л.: Със сигурност е така. Споменах инициативите на парламента на РС, които всъщност конкретизират основните положения на Декларацията за хомогенизиране и обединяване на сръбския народ. Въпреки това смятам, че в крайна сметка тази Декларация няма да бъде изпълнена, тъй като крие опасности, които могат да доведат не само до инциденти, но и до по-мащабни конфликти. Бях оптимист през 90-те години на миналия век и оставам такъв и днес. Твърдя, че Босна и Херцеговина е по-силна от всички свои вътрешни и външни противници и че ще преодолее опасностите, които я заплашват. Имам чувството, че Югославия все още не се е разпаднала напълно и че сянката на това разпадане виси над Черна гора, Косово и Босна и Херцеговина. Кутията на Пандора, която Милошевич отвори през 90-те години на миналия век, трябва да бъде затворена в Белград, ако искаме мир и стабилност в региона.

О.К.: Интересно е да се отбележи, че Европейският съюз, който се застъпва за добросъседски отношения между страните от Западните Балкани, изглежда не вижда голяма опасност в сръбската световна програма. Реакциите от Брюксел на декларацията на общосръбската Скупщината са много хладни.


Д.Я.: Ако бях циник, щях да кажа, че Брюксел никога не е реагирал на програмата от 66 области, с която Орбан дойде на власт и остана на власт, нито на идеите на Партията на свободата в Австрия (FPÖ), която е на прага на властта и има силни връзки в „сръбския свят“). Тя едва сега започва да се тревожи за идеите на партията „Алтернатива за Германия“.  I БГНЕС 

Последвайте ни и в google news бутон