Макар никога да не е снимал филм на ужасите, Кристофър Нолан не крие, че мрачната страна на киното не е сред любимите му територии. Въпреки че през годините е признавал интерес към жанра, режисьорът по-скоро избягва директния сблъсък с класическия хорър, предпочитайки мащабни продукции с големи бюджети и концептуален размах.

Сред филмите, които Нолан определя като изключително трудни за гледане, обаче попада не хорър, а военната класика на Стивън Спилбърг „Спасяването на редник Райън“. В интервю за списание Variety режисьорът разказва, че е гледал отново филма, докато се е подготвял за „Дюнкерк“, след като Спилбърг му предоставил копие, за да бъде пресен в съзнанието му и да му помогне ясно да разграничи собствения си подход.

„Филмът не е загубил нищо от силата си“, казва Нолан. „Началото е наистина ужасяващо, а има и други сцени, които са мъчителни за гледане. Не искахме да се съревноваваме с това, защото е изключително постижение. Осъзнах, че търся съвсем различен тип военен филм.“

Макар десантът в Нормандия да е най-често споменаваната сцена, когато се говори за жестокостта на войната в „Спасяването на редник Райън“, Нолан обръща внимание и на други моменти - от кървящия и безпомощен герой на Вин Дизел, който вика за помощ под обстрел, до бавната и болезнена смърт на персонажа на Адам Голдбърг в края на филма. Всички тези сцени, по думите му, са изключително силни и тежки за възприемане.

Точно такъв филм Нолан не е искал да прави с „Дюнкерк“. За да постигне това, е трябвало да премине още веднъж през прожекцията на военния шедьовър на Спилбърг, въпреки дискомфорта и трудността да издържи гледането му – като необходимо усилие, за да намери собствен, различен кинематографичен език. | БГНЕС