Заключеният от производителя софтуер на изтребителя F-35 се превръща във все по-сериозен повод за тревога на фона на влошаващите се отношения между САЩ и техни дългогодишни съюзници.

„Компютърният мозък“ на F-35, включително облачните му компоненти, би могъл да бъде разбит така, че да приема софтуерни актуализации от трети страни - подобно на „джейлбрейк“ на смартфон, заяви нидерландският държавен секретар по отбраната.

Изказването идва в момент, когато чуждестранните оператори на самолета са подложени на натиск заради въпроса какво би се случило, ако Съединените щати прекратят поддръжката. Администрацията на Доналд Тръмп предприе редица политики, довели до нови дипломатически напрежения с традиционни съюзници, особено в Европа.

„Ако въпреки всичко все пак искате да надграждате, ще кажа нещо, което никога не бива да казвам, но все пак ще го направя: можете да джейлбрейкнете F-35 точно както iPhone“, заяви Гейс Тайнман в епизод на подкаста „Boekestijn en de Wijk“, публикуван онлайн вчера, сочи машинен превод.

Тайнман, който е държавен секретар по отбраната на Нидерландия от 2024 г., не предостави допълнителни подробности как би изглеждал подобен процес. Не е ясно и какви кибер уязвимости би могло да предполага това. Възможно е изказването да е било по-скоро условно или метафорично, насочено към потенциални бъдещи действия при необходимост.

Както вече е анализирано подробно, програмата F-35 налага уникални ограничения върху възможността операторите да правят промени в софтуера на самолета, както и в свързаните с него наземни системи. Почти всички F-35 в експлоатация получават софтуерни актуализации чрез облачна мрежа, първоначално известна като Autonomic Logistics Information System (ALIS). Постоянните проблеми с ALIS доведоха до разработването на наследяващата система Operational Data Integrated Network (ODIN), към която преходът все още продължава.

Мрежата ALIS/ODIN е създадена да изпълнява далеч повече функции от обновяване на софтуер и управление на логистични данни. Тя служи и за качване на пакети с данни за планиране на мисии, съдържащи изключително чувствителна информация, включително детайли за противникови противовъздушни системи и други разузнавателни сведения, както и за изтегляне на разузнавателни данни след изпълнение на задачи. До момента Израел е единствената държава, за която е известно, че е договорила правото да инсталира собствено разработен софтуер на своите F-35I и да експлоатира самолетите извън мрежата ALIS/ODIN. Израелците разполагат и с възможност за напълно самостоятелна поддръжка на ниво депо.

Проблемите с ALIS, както и опасенията около прехвърлянето на чувствителна национална информация в рамките на мрежата, вече накараха някои оператори, включително Нидерландия, да изолират определени аспекти от дейностите по препрограмиране на софтуера. Самата работа обаче продължава да се извършва в Съединените щати под егидата на американските военни и „Локхийд Мартин“.

Както посочва The War Zone в предишни анализи:

„Именно този пакет с данни за планиране на мисията е ключов фактор за оцеляването на F-35. „Синята линия“ - маршрутът на самолета към вражеска зона - се изчислява чрез сливане на огромен брой фактори, от зоните на противниковата ПВО до стелт и електронните способности на самолета, използването на бордови сензори и оръжия и интегрираните тактики между F-35 и други платформи. Това, без преувеличение, е едно от най-мощните оръжия на F-35. Без него самолетът и пилотът са далеч по-ограничени и по-уязвими за откриване и поразяване.“

Следователно, макар джейлбрейкването на бордовите компютри на F-35 и други елементи от мрежата ALIS/ODIN да е технически възможно, възникват незабавни въпроси дали може самостоятелно да се възпроизведе критичната поддръжка за планиране на мисии и други ключови функции. Това е само един от елементите, необходими за поддържането на самолетите в летателно и бойно състояние.

Миналата година The War Zone разгледа и слуховете, че F-35 може да разполага със скрит „kill switch“, който американските власти биха могли да използват за дистанционно извеждане от строя на самолетите. Подобни твърдения не са нови и остават напълно недоказани.

Още тогава беше подчертано, че подобен механизъм дори не е необходим, за да бъдат обездвижени F-35 в чужда служба. Самолетите зависят силно от американски вериги за поддръжка и логистика, подчинени на експортен контрол и договори с „Локхийд Мартин“. Дори снабдяването с резервни части представлява сериозно предизвикателство за самите въоръжени сили на САЩ.

Без тази поддръжка F-35 бързо биха били приземени. Всеки опит за джейлбрейк би носил и сериозен риск от съдебни действия от страна на производителя и допълнително напрежение с американското правителство. Подобен ход от страна на държава като Нидерландия би бил симптом на далеч по-дълбок срив в отношенията с Вашингтон и лесно би довел до прекъсване на доставките на части и поддръжка, което би превърнало „отключените“ самолети в неизползваеми машини на земята.

Сблъсъците между администрацията на Тръмп и някои съюзници вече създадоха допълнителни сътресения около програмата F-35. Най-скоро търговски спорове и други разногласия между Отава и Вашингтон накараха канадските власти да започнат преглед на плановете си за придобиване на F-35. Появяват се и по-широки въпроси за бъдещето на американския износ на отбранителна техника, особено в Европа.

Въпреки коментарите си за възможността да се наложи пробив в компютърните системи, Тайнман запази като цяло подкрепата си за F-35 по време на подкаста на BNR.

„Дори ако тази взаимна зависимост не доведе до софтуерни актуализации, F-35 в сегашния си вид остава по-добър самолет от другите типове изтребители“, подчерта той, сочи машинен превод на материал на BNR, посветен на подкаста.

В крайна сметка остават множество въпроси как на практика би изглеждало „джейлбрейкването“ на F-35 и как това би се отразило на бойната стойност на самолетите без подкрепа от правителството на САЩ и „Локхийд Мартин“. Коментарите на Тайнман обаче ясно подчертават по-големите и отдавна съществуващи проблеми около програмата F-35, особено за чуждестранните оператори. | БГНЕС

---

Анализ на Джоузеф Тревитик за The War Zone.