Екипът, работещ в Габон, твърди, че е открил доказателства дълбоко в скалите, показващи условията на околната среда за живот на животни преди 2,1 милиарда години, съобщи Би Би Си.

Но според тях организмите са били ограничени до вътрешно море, не са се разпространили в световен мащаб и в крайна сметка са изчезнали.

Идеите са голямо отклонение от традиционното мислене и не всички учени са съгласни с тях.

Повечето експерти смятат, че животинският живот е започнал преди около 635 милиона години.

Изследването допринася за продължаващия дебат дали необяснимите досега образувания, открити във Франсевил, Габон, всъщност са вкаменелости или не.

Учените са разгледали скалите около образуванията, за да видят дали те показват доказателства, че съдържат хранителни вещества като кислород и фосфор, които биха могли да поддържат живота.

Професор Ърнест Чи Фру от университета в Кардиф работи с международен екип от учени.

Той заяви, че ако теорията му е вярна, тези форми на живот биха били подобни на слизестите плесени - безмозъчни едноклетъчни организми, които се размножават със спори.

Но професор Греъм Шийлдс от Лондонския университетски колеж, който не е участвал в изследването, каза, че има някои резерви за тази теория.

"Не съм против идеята, че преди 2,1 милиарда години е имало по-високо съдържание на хранителни вещества, но не съм убеден, че това би могло да доведе до диверсификация, за да се образува сложен живот", заяви той и предположи, че са необходими повече доказателства.

Професор Чи Фру подчерта, че работата му е помогнала да се докажат идеите за процесите, които създават живота на Земята.

"Казваме: вижте, тук има вкаменелости, има кислород, това е стимулирало появата на първите сложни живи организми", посочи той.

"Виждаме същия процес, както в камбрийския период, преди 635 милиона години - това помага да се подкрепи тази теория. Помага ни да разберем в крайна сметка откъде сме дошли всички ние", добави той.

Първият намек, че сложният живот може да е започнал по-рано, отколкото се смяташе досега, се появи преди около 10 години с откриването на нещо, наречено Франсевилска формация.

Професор Чи Фру и колегите му заявиха, че формацията е съставена от вкаменелости, които свидетелстват за живот, който може да се "извива" и движи по собствена воля.

Откритията не бяха приети от всички учени.

За да намерят повече доказателства за теориите си, проф. Чи Фру и екипът му сега анализират седиментни ядра, пробити от скалата в Габон.

Химическият състав на скалата показа доказателства, че непосредствено преди появата на образуванието е била създадена "лаборатория" за живот.

Те смятат, че високите нива на кислород и фосфор са се получили в резултат на сблъсъка на две континентални плочи под водата, което е довело до вулканична активност.

Сблъсъкът е отрязал част от водата от океаните, създавайки "богато на хранителни вещества плитко вътрешно море".

Професор Чи Фру каза, че тази защитена среда е имала условия за фотосинтеза, което е довело до значителни количества кислород във водата.

"Това би осигурило достатъчно енергия, за да се стимулира увеличаването на размера на тялото и по-сложното поведение, наблюдавано при примитивните, прости животински форми на живот, като тези, открити във вкаменелостите от този период", обясни той.

Но той допълни, че изолираната среда е довела и до гибелта на формите на живот, тъй като не са постъпвали достатъчно нови хранителни вещества, за да се поддържат хранителните запаси.

Докторантът Елиас Руген от Природонаучния музей, който не е участвал в изследването, се съгласи с някои от констатациите, като каза, че е ясно, че "океанските цикли на въглерода, азота, желязото и фосфора са правили нещо малко безпрецедентно в този момент от историята на Земята".

"Нищо не говори, че сложен биологичен живот не би могъл да се появи и да процъфтява още преди 2 милиарда години", посочи той, но добави, че са необходими повече доказателства в подкрепа на теориите.

Откритията са публикувани в научното списание Precambrian Research. | БГНЕС