В крайбрежните равнини на Северна Германия, където вятърните паркове са осеяни с поривистия бряг на Балтийско море, през пролетта трябва да заработи гигантски акумулаторен парк за съхранение на зелена електроенергия.

Неговите редици от енергийни блокове с размерите на контейнери са нови части от сложния пъзел, който представлява неравният, продължаващ десетилетия преход на Германия от изкопаеми горива и ядрена енергия към чиста и възобновяема енергия.

Докато германците се готвят за изборите в неделя, 23 февруари, активистите за климата се тревожат за бъдещето на енергийния преход, тъй като предизборната кампания е фокусирана основно върху високите сметки за електроенергия и необходимостта от съживяване на затъващата индустрия, а не върху забавянето на глобалното затопляне.

Заводът за батерии е част от отговора на ключово предизвикателство в стремежа към зелена енергия: Вятърната и слънчевата енергия са чисти и евтини, но в тихи и облачни дни, когато пиковото търсене надвишава предлагането, производството им често се оказва недостатъчно.

По време на тези „тъмни затишия“, които не са рядкост през зимата, най-голямата европейска икономика често трябва да внася френска ядрена енергия или полска въглищна енергия на високи цени, за да избегне прекъсвания на електрозахранването.

Батериите с голям капацитет помагат да се „запълни празнината“, каза Тобиас Баделт, говорител на доставчика Eco Stor, който управлява обекта в Болингстедт, село близо до пристанищния град Кил.

След като заработи, съоръжението ще може да захранва 170 000 домакинства в продължение на два часа сутрин и вечер, като инсталираната му мощност е 110 MW - една от най-високите в страната. Подобни системи за съхранение на енергия се увеличават в цяла Германия. През миналата година бяха пуснати в експлоатация около 100 нови. Подобни нови паркове ще спомогнат за „намаляване на цените на електроенергията и укрепване на сигурността на мрежата“, заяви главният изпълнителен директор на Eco Stor Георг Галмецер.

Високите цени на електроенергията бяха гореща тема в предизборната кампания. Политиците аргументираха плюсовете и минусите на зелената енергия. Само крайнодясната "Алтернатива за Германия" осъди „вятърните мелници на срама“. "Християндемократическият съюз", "Социалдемократическата партия" и Зелените обещаха да продължат пътя към чиста, евтина и надеждна енергия.

Основната цел на тази политика е да се подпомогне борбата с глобалното затопляне и заплахите, породени от топенето на ледовете, повишаването на морското равнище и екстремните метеорологични явления като урагани, наводнения и горски пожари.

Германия затвори последната си атомна електроцентрала преди две години в отговор на бедствието в японската АЕЦ „Фукушима“, а също обеща да се откаже от въглищата най-късно до 2038 г. Тя бързо изгради възобновяеми енергийни източници - основно вятърни, слънчеви и водни, които сега съставляват почти 60% от електроенергията, произвеждана в страната. За да осигури стабилни доставки, особено за тежката промишленост, Германия дълго време разчиташе основно на евтин руски газ. Тази стратегия приключи след нахлуването на Русия в Украйна преди три години, което предизвика строги санкции срещу руския енергиен сектор. Нарастващите сметки за електроенергия засегнаха германската икономика, която се свива през последните две години - период, осеян със затваряне на заводи и съкращения на хиляди работни места.

Огромните предизвикателства остават, тъй като зависимата от износа икономика се сблъсква с допълнителни трудности - от китайската конкуренция до американските мита. Търсенето на електроенергия междувременно ще нарасне, защото голям брой електрически превозни средства навлизат на германския пазар. Необходими са милиарди, за да се продължи изграждането на гигантски електрически кабели, които да пренасят електроенергия от ветровития север на Германия до южната част, където се намира индустриалното ѝ сърце.

„Енергийната криза промени страната ни“, се казва в партийната програма на консервативната формация ХДС, чийто лидер Фридрих Мерц почти сигурно стане следващият канцлер на Германия.

Мерц атакува „идеологизираната“ енергийна политика на настоящия канцлер Олаф Шолц и неговите съюзници от Зелената партия. Мерц също така определи затварянето на последните атомни електроцентрали в Германия по време на тежка криза като „сериозна стратегическа грешка“ и обеща да проучи възможността за връщане към ядрената енергетика. Тази седмица той заяви, че остава „изрично ангажиран“ с прекратяването на зависимостта от изкопаемите горива. Консерваторът иска също така да отложи постепенната забрана на автомобилите с двигатели с вътрешно горене и отхвърля затварянето на въглищни и газови централи, ако това застрашава германската промишленост.

„Под мое ръководство“, каза той относно различните енергийни източници, „вече няма да изоставяме нищо в Германия, докато не решим с какво да го заменим“.

За екоактивистите тази реторика повдига въпросителни относно ангажимента на Мерц към националната цел за въглеродна неутралност до 2045 г. Те се надяват, че ХДС ще се придържа към обещанието си, че германската енергийна политика трябва да „съчетава сигурността на доставките и опазването на климата“, но съмненията остават валидни. Проучване на екологичната група BUND установи, че само една трета от анкетираните вярват, че Мерц ще успее да приложи успешни политики в областта на климата.

Председателят на BUND Олаф Бандт обвини партията на Мерц, че „с вчерашни идеи и без ефективни концепции... в момента няма отговори на кризата с климата и биоразнообразието“. | БГНЕС, АФП