Във вторник вечер, 15 октомври, националният отбор на България по футбол претърпя една от най-унизителните загуби в историята си. Селекцията на Илиан Илиев бе разгромена абсолютно категорично от Северна Ирландия с 0:5 като гост в Белфаст в двубой от турнира Лига на нациите. Това беше първо поражение под ръководството на Илиев, който е и наставник на Черно море, и най-тежко от 2019-а насам, когато „лъвовете“ отстъпиха на Англия с 0:6 в София.

Навярно това, че отново британски отбор ни отнесе, е случайност. Но разликата е класите между европейския вицешампион Англия и тима на Северна Ирландия е повече от очевидна и място за оправдания сред националите няма. Как може да има дори мисъл за такива, след като досега България нямаше загуба при Илиев и въпреки незадоволителното 0:0 с Люксембург през уикенда, имаше всички шансове да атакува първото място в групата си в Лигата на нациите.

Такива шансове остават – „трикольорите“ са на две точки от водача Северна Ирландия, а през ноември представителният тим ще гостува на Люксембург и ще посрещне Беларус. Шансове има. Но да оставим шансове настрана след унижението, което претърпяха националите вчера. Как от очаквания за битка с по-малко футболни достойнства се случи така, че играхме и завършихме срещата без грам достойнство? Как от отбор, който не бе губил в девет поредни мача във всички турнири – макар и седем от тях равни, се превърнахме за една вечер в тим, който не може да се противопостави грам на „футболна сила“ като Северна Ирландия? Възможните отговори на тези въпроси не са от вчера и не касаят това, което се случи на терена в Белфаст – те се коренят от години насам.

Един от бившите селекционери на националния отбор Любослав Пенев говореше за „отлепяне на ютията“. Години по-късно виждаме явно, че България не е отлепила, а просто временно и съвсем минимално бе отместила ютията до гостуването си на северноирландците. Така че съвсем резонно не бива да говорим, че този резултат е връщане в реалността – или т.нар. reality check (от английски – връщане в реалността). Не, това е реалността, в която живеят всички футболни хора – треньори, футболисти, директори, президенти на клубове. Реалност, която вчера ни припомни колко далеч сме всъщност не от големите, не от грандовете – а от средно-европейските отбори, и колко сме близо до най-посредствените и слабите.

Да, Илиан Илиев пусна в игра Християн Петров, който не получава игрово време напоследък в ЦСКА. Да, България не можеше да разчита на наказаните Алекс Петков, Фабиан Нюрнбергер и Алекс Колев. Да, получихме ранен гол след грешка на Живко Атанасов, който впоследствие бе заменен. Да, сменихме схемата на игра на почивката. Всички тези неща обаче не могат да послужат като оправдание за загуба от Северна Ирландия – нито заради самия отбор на северноирландците, нито като резултат. Защото България си позволи лукса и да пропусне дузпа в края на първото полувреме чрез капитана Кирил Десподов. Без съмнение най-добрият ни футболист, играещ в гръцкия ПАОК, не успя от бялата точка и не показа реакция след пропуска си. Думата „реакция“ е много ключова, защото националният отбор така и не е реагирал в последните години, а до известна степен подобрението в защита в последните мачове беше зачеркнато с лека ръка в Белфаст.

Това, че се сгромолясахме така срещу непретенциозен съперник, не е изненадващо на фона на показаното на терена, а фактът, че имаме само един отбелязан гол в четири мача в група с Беларус, Люксембург и Северна Ирландия, е меко-казано тревожен. И след като за някои Илиан Илиев беше лъч надежда предвид това, че е един от най-добрите български треньори в последните години и заздрави представянето в дефанзивен план (до вчера), за други вече започна чакането за нов национален селекционер след невиждания крах срещу Северна Ирландия.

Факторите да се стигне до резултата вчера са много и са до болка ясни на мнозина специалисти. Нека не забравяме, че България направи и равенство с Гибралтар неотдавна – което само по себе си не е равносилно на срама в Белфаст, но е с тежестта на унижение предвид класата на опонента. Как да говорим за положителни промени след подобен резултат и представяне най-вече? Илиан Илиев започна промени и защитата се заздрави. Ерата на Георги Иванов – Гонзо начело на Българския футболен съюз започна с промени и се смениха редица хора на ръководни постове. Но на всички е омръзнало да се правят промени и дългосрочно да седим на едно и също дередже. Да не отлепяме. Да не можем да се похвалим с престижен резултат или класиране. Да се самозаблуждаваме. Не, това не може да продължава по този начин. И всички трябва да го осъзнаят, докато не е станало безвъзвратно късно.

-------------------------------------------------------

Стефан Игнатов, редактор в Спортен отдел на БГНЕС