Централизираното електронно разпределение на заповедните дела е довело до „засипване“ на отделни съдии с по над 300 заповедни производства, а някои заявители го използват, за да търсят „благосклонен“ съдия. Това заявяват съдиите от Районен съд – Кюстендил, подкрепени от колегите им от окръжния съд в града, в писмо до Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, пише съдебният портал lex.bg.

„Намираме за легитимни поставените цели – да се постигне равномерно натоварване на районните съдии, но смятаме, че реализираният на практика „продукт“ създава редица проблеми, които следва да бъдат адресирани“, пишат съдиите.

Първият проблем, който са установили, е, че в стремежа да бъде постигната равна натовареност на съдилищата, се стига до прекомерно натоварване на отделни съдии „чрез засипването им със заповедни производства“. Съдиите в Кюстендил посочват, че само за два месеца има отделни състави, на които са разпределени по 300 нови заповедни дела. А по всяко от тях следва да се предприемат действия в тридневен срок. „Когато съдът трябва веднага да отхвърли заявление, частично или изцяло, поради наличие на неравноправни клаузи или недействителност на договор, въз основа на който се претендира вземането, а тези случаи са все по-чести, дължината и съдържанието на разпорежданията на съдилищата за отхвърляне на заявления наподобяват съдебни решения“, напомнят съдиите.

Следва да се отбележи, че заради големите разлики в натовареността на районните съдилища в страната, откакто на 1 юли 2025 г. заработи централизираното разпределение на заповедните дела, такива в продължение на месеци получават около 80 районни съдилища, чиято натовареност е под средната. Този процес цели да изравни натовареността и когато това се случи, разпределението ще стане равномерно.

Другият проблем, за който пишат на Съдийската колегия, са „съществуващите възможности за злоупотреба със заповедното производство, водещи до ненужно натоварване на съдилищата“. „Всяко второ или трето заявление е основано или на неравноправни клаузи, или на недействителен потребителски договор, въпреки че практиката на съдилищата в тази насока е трайна и непротиворечива. Целта на заявителите е да попаднат на съдия, който ще уважи заявлението им. Факт е, че потребителите често не възразяват срещу заповедите, защото се намират в по-слаба позиция, не разполагат с нужните знания, отсъстват и т.н. Точно поради тази причина, законодателят е предвидил задължение на съдилищата да следят за неравноправни клаузи и недействителност на договорите, въз основа на които се претендират вземания в заповедното производство“, се посочва в писмото. | БГНЕС