След 8-годишно мълчание в прозата, се завръщам изключително достойно, изключително силно. Но не искам да се хваля сам, защото не е правилно и съм много далеч от това. Новият ми роман е посветен на мой много близък човек, който ми беше като брат – художникът Борис Валентинов, небесна му памет. Това е роман-монолог за изкуството, за живота, за обичта и най-вече за истинското приятелство. Това каза в интервю за БГНЕС Росен Карамфилов, писател, поет, преподавател по творческо писане, художник и музикант.

Росен Карамфилов издаде пред БГНЕС, че вторият му роман, който предстои да излезе от печат до края на годината, е мислен в продължение на 5 години и е написан точно за 5 месеца. „Буквално се събуждах всяка сутрин с измъчващата мисъл, че не съм намерил формулата на тази книга. Интересното е, че въпросната формула ми хрумна в деня на избухването на войната в Украйна“, каза писателят. Книгата ще бъде луксозно издание с твърди корици и в нестандартен формат. „Мотото всъщност на тази книга е: „Новият роман на Росен Карамфилов, който бихте могли да си сложите в джоба, но не и да подминете“, заяви авторът.

Именно прозата е и жанрът, в който Карамфилов обича най-много да твори. „Хората ме познават повече като поет, но истината е, че моите големи награди в литературата са свързани с белетристика, с разкази. Не мога да живея без поезия и не мога да си представя един мой ден без стихове, но също така не мога да си представя да бъде функционален без да пиша проза“, каза той.

Карамфилов сподели, че вторият му роман вече има заглавие, но поради писателски суеверия не иска да го казва предварително. Той обаче уточни, че заглавието е кратко и ударно и се състои само от три букви.

На въпроса защо е решил със собствени средства да издаде новия си роман и какви са предизвикателствата пред него в това отношение, Росен Карамфилов отговори, че дълго време е работил с едно от най-големите издателства в България и има поглед над книгоиздаването и въобще върху целия път, който писателят трябва да извърви, докато книгата му излезе от печат. „За мен лично дойде моментът да стана независим“, категоричен е той. По думите му не е лесно по никакъв начин да нямаш опората на издателя, но най-големият плюс е да знаеш, че си независим и можеш да контролираш продажбите си.

Карамфилов уточни, че този път е решил да работи без редактор. „Това не е някакво надуто решение, просто мога да кажа, че ако предишният ми роман беше изповед, то това е изповед, повдигната на крайна степен. И когато в един текст всяка една дума, всяка една сричка означава спиране на твоя дъх и отново започване да дишаш, е много трудно да го дадеш на някой друг, т.е. да работи върху думите ти“, обясни писателят и допълни, че на практика той е редакторът. „Аз съм редактирал доста млади автори, нови имена в литературата, така че и това също ми помогна“, каза още той.

„За тези 12 години откакто пиша сериозно и публикувам моите книги, мога да кажа, че съм се убедил, че не съм масов автор и може би това беше една от причините да реша да предприема този ход със самостоятелното финансиране, просто защото не съм от тези автори, при които определящото е колко голям тираж ще продадеш. По-важното е да достига до правилната публика, да имаш публика, която е изключително вярна“, подчерта Карамфилов. Той сподели, че само с пускането на един статус в социалната мрежа, че книгата ще бъде реализирана, в рамките на часове са заявени предварително 100 броя от нея и то още преди да е отпечатана. „Моята публика винаги е била изключително вярна и предана. Искам да ѝ благодаря, не съм спрял заради нея, няма и да спра“, заяви писателят.

„Хубаво е да се осъзнава, че писателят не може до безкрайност да работи за трохи, в един момент му се дояжда хляб. Това беше и една от причините, поради които взех решението сам да финансирам това нещо, да вложа от себе си, да рискувам дори, защото това си е един огромен риск и е много смел ход. Това е като лъвски скок“, смята авторът.

На въпроса дали му се е отразила като автор намалената ставка на ДДС върху книгите от 20 на 9%, Карамфилов отговори: „Отрази се върху всичките писатели, не само върху мен.“

Писателят обаче изрази притеснението си, че хартията поскъпва. Той добави, че разбира, че всичко това се случва заради войната и инфлацията. Карамфилов сподели, че е получил съвет от човек от издателството, което ще отпечата втория му роман, че е най-добре да печата сега, защото не се знае дали след няколко месеца офертата ще бъде същата. „Лошо е, защото по някакъв начин притискат твореца да стената, а той не трябва да бъде притиснат до стената, т.е. човекът, който се занимава с изкуство, единственото нещо, което на него му е потребно, е да има спокойствие“, категоричен е той.

По отношение на набиращите все по-голяма популярност аудио книги, Росен Карамфилов изрази мнение, че те са прекрасно нещо за моментите, в които ни мързи да четем. Самият той обаче е привърженик на традиционните книги, защото чувството не е същото, ако не му мирише на хартия и на мастило. „Странно ми е да чета на електронен четец“, каза писателят и обясни, че единствената книга в електронен вариант, която притежава, е „Братя Карамазови“ на Фьодор Достоевски.

Росен Карамфилов е всестранно развита личност. Освен с писане на поезия и проза, той рисува и картини. Талант, може би наследен от неговия покоен баща – Кольо Карамфилов, един от най-големите и запомнящи се български художници. По думите на писателя желанието да рисува се появява съвсем спонтанно по време на един от локдауните, преди това никога не е имал стремеж да рисува. „Преди може би две години нещо ми подшушна в ухото, че трябва да взема едно платно, за да не полудея. Взех едно платно, нарисувах едно сърце. Никога няма да го забравя първата ми картина – „Бащино сърце“. И това сърце сякаш се разтуптя и сякаш баща ми се върна. Това е, което почувствах“, сподели той.

От този момент нататък Карамфилов просто не може да спре да рисува и към днешна дата е създал около 200 – 300 картини. Не знае колко са с точност, защото не ги брои. Техниката, която използва е акрил, но напоследък експериментира и със златен варак. Според него не техниката е важна, а визуалният ефект.

Художникът прави и стриймове в социалната мрежа „Фейсбук“ и рисува в реално време, вдъхновен от мига. „Преди да пусна стрийм никога не знам какво ще се случи. Някак си знам, че картината ми би била невъзможна, ако предварително я режисирам“, обясни той.

Картините на Росен Карамфилов нямат точно определена цена. Много често той казва, че те струват толкова, колкото хората, които искат да ги притежават, имат на сърце. Той е категоричен, че онзи, който няма средства да си закупи дадена негова картина, не я заслужава по-малко от този, който има големи възможности. „Когато някой човек иска моя картина, но няма възможност да я купи, аз казвам така, ако тази картина е за теб и ти я чувстваш, аз предпочитам да я дам на теб за 100 лв. по-малко, отколкото да я дам на някого, който няма да я почувства, или да я дам на някой, който ще я купи просто така, за да я има. Да, изкуството е много далеч от това притежание“, смята художникът.

На въпроса дали има хора, които сравняват неговото изкуство с това на баща му, Росен Карамфилов отговори, че има такива и това първоначално доста го е жегвало. „Не може да сравниш ти рисунъка на един гений с неговия син, който просто чувства нещата. Другото, което е, никой от тези хора не потърси обяснение в енергийното ни свързване. Онова енергийно свързване, за което говоря в романа „Колене“ и за което много хора, които познават творчеството ми, изобщо моята личност, не можаха да си обяснят моето рисуване като нещо, случващо се свише. А то наистина е такова, защото аз до ден-днешен не знам какво правя като рисувам“, заяви той.

Мъжът сподели, че би се радвал, ако по някакъв начин представата за естетика на Кольо Карамфилов присъства и в неговите картини. „Ако мога, без да го копирам, да го пренасям във времето, значи всичко е окей“, каза той. Росен Карамфилов обясни също и че вижданията му са насочени към художници като Винсент ван Гог и Зджислав Бекшински. Освен това специфичното при него е, че той рисува картините си изключително бързо, в рамките на минути, защото ако започне прекалено много да мисли, нещата няма да се получат.

По думите на Карамфилов до голяма степен всичко, което знае за изкуството, го е научил от баща си. И той, също като Кольо К., изповядва максимата, че не изкуството ще ни спаси, а добротата, както и вярата, че човекът до нас е също толкова ценен.

Пред БГНЕС писателят призна кой всъщност е истинският Росен Карамфилов, споделяйки едни от най-съкровените си чувства, а именно, че нещастен го прави всичко, което се случва напоследък, а щастлив – че преживява истинска любов. „Ако нямах любов – моята си лична любов и отделно обичта на всички хора, които ме подкрепят и които са до мен, на които съм много признателен, не си се представям жив“, каза той.

По думите му много значими артисти вече не са сред нас, защото са се предали. „Млад съм, всички ми казват животът е пред теб, не, всъщност живееш докогато искаш. Ако в един момент ти вече не искаш и сърцето ти не може да поеме повече от тази действителност, защо си тук? Казвайки, че всичко наоколо ме прави все по-нещастен в общия смисъл на думата, означава, че наистина обичам. Човекът, който ме спаси, е жена ми Ана“, сподели още Росен Карамфилов. Благодарение на Ана той събира сили да напише втория си роман, „защото, когато се предадеш, нещата започват да изглеждат по един съвсем друг начин. И аз съм се предавал, това искам да кажа в това интервю. Аз се предавам постоянно, но никога напълно“, заяви мъжът. Именно Анна е движещата му сила, както и техните взаимни чувства.

Карамфилов се определи като „класически депресар“, който просто се крие зад слънчевите очила. „Слаб съм и искам да го призная пред всички. Слаб съм и искам да го крещя пред този свят. И Бог е слаб, че е създал света такъв“, категоричен е писателят.

Но за да разберем най-добре кой е човекът Росен Карамфилов, трябва да се докоснем до втория му роман и да прочетем „монолога на брата, който е останал, към брата, който е отлетял“.

Той даде и един ценен съвет – най-важното в едни отношения е абсолютната честност и без първо хората да са приятели, те не могат да са нищо друго.

Писателят коментира и какво трябва да се промени според него по отношение на управлението на България. Според него не е правилно да се взимат решения крайно „за“ една и крайно „против“ друга политическа формация. „Никога не бих казал гласувайте за този или онзи, но гласувайте и го направете по съвест. Сега сме в някакъв период на кръстопът, в който всеки мисли за себе си, няма общо мнение. Не може да има нормална държава, ако няма гражданско общество“, посочи той.

Карамфилов подчерта, че е продавал свои картини с цел да помогне на Украйна. Но е категоричен, че не трябва да забравяме, че и ние тук трябва да можем да живеем някакъв нормален живот. „За мен не е окей да ми кажат, че цените зимата ще скочат по десет. Ние сме една от най-сложна функциониращите държави изобщо, не само най-бедната. Нека дойде някой, който най-после да защити нашия интерес“, заяви писателят, но допълни, че не може да си представи България да е на нивото на другите европейски държави.

„Познавам млади хора, актьори и пр., които и до ден-днешен са запазили своя оптимизъм, ето, заради тези хора, дайте да направим някаква реформа, да сложим сериозен министър на културата, не някакво посмешище“, заяви Карамфилов. Според него тогава нещата могат да бъдат по един съвсем друг начин и съответно в литературните среди, а и не само, няма да я има тази омраза, на която и самият той е бил обект, „защото има само едно място за еди-коя си литературна награда“. Писателят е категоричен, че са ни нужни сериозни политици, а не хора, които сякаш излизат от стендъп комеди и не могат да свържат логично изреченията си, за да кажат две приказки.

В заключение Росен Карамфилов благодари и на хората, които го харесват, и на онези, които не го разбират, защото по думите му без първите не би стигнал никога дотук, а без другите никога не би се нахъсал да е първи в това, което прави. „С тази книга, която предстои, отново мисля, че направих нещо, което в България не е правено. Ще видим, съдбата ще покаже“, каза още писателят. /БГНЕС