Благодарение на лечебните си минерални извори селището се развива с бързи темпове, но през ІІІ век е разрушено от готите. Истинският разцвет на града идва по времето на император Диоклециан, който го възстановява в началото на ІV век. Диоклецианопол се превръща в третия по големина град на римската провинция Тракия след Филипопол и Берое.
За да бъде защитен от вражеските нападения градът е заобиколен от крепостна стена. Тя е една от най-добре съхранилите се на Балканите. Крепостта е с правоъгълна форма. Тя е изградена от смесена зидария, достига на височина 12 метра. Днес запазените останки от крепостта достигат 7 м. Най-добре запазени са западната и южната централна порта, която е и символ на града – Камилите. Нарича се така, защото до началото на ХХ век вратата е била разделена и приличала на две застанали една срещу друга едногърби камили. І БГНЕС