Град Хисаря е един от най-известните курорти в България. Той привлича туристите не само с лечебните си минерални води, но и с богатата си история и безценно археологическо наследство, предаде кореспондентът на БГНЕС от региона.

Още през V хил. пр. Хр. около хисарските минерални извори е възникнало малко селище и от тогава досега на това място животът никога не е замирал.

Най-многобройни, най-добре запазени и внушителни са останките от римския град, построен в района на минералните извори в края на III и началото на IV в. по времето на император Диоклециан (284 - 305 г.).

В резултат на дългогодишните археологически разкопки е проучена, разкрита и експонирана голяма част от сградите, уличната мрежа и укрепителната система на римския град Диоклецианополис. Проучени са също 5 некропола (гробища), разположени извън чертите на града. В тях са открити различни по вид гробници, както и много единични гробове. За посещение е експонирана и достъпна само най-голямата от тях и единствената, в която има стенописи и подова мозайка. Тя е една от най-интересните в архитектурно отношение и вътрешна декорация късноримска гробница, известна досега в България.

Нейното откриване става случайно през 1957 г. Гробницата се състои от засводен стълбищен коридор и гробна камера. Коридорът е направен от два успоредни зида, преминаващи постепенно в свод, през който чрез тесен вход, оформен от каменни блокове, се влиза в погребалната камера. Тя представлява правоъгълно помещение с размери 4,29 х 2,78 м и височина 2,35 м. Подът на камерата е покрит с разноцветна мозайка в красиви геометрични форми, наподобяващи цветен килим. Мозаечните камъчета са с черен, светлочервен, тьмночервен и бял цвят, споени с фин розов хоросан. Изпълнението е в строителната техника opus verticulatum. Централният геометричен мотив (квадрат) се състои от застъпващи се шестоъгълници, заграждащи 16 по-малки квадрата. Те са запълнени от засичащи се редове от различни по цвят мозаечни камъчета.

Върху мозаечния под са иззидани две гробни легла, ориентирани в посока изток - запад. Лицевата им страна е гладко измазана и изписана със стенопис във формата на спуснати драперии. Стените на погребалната камера са били покрити с пояс от стенописи на височина до 1,5 м от пода.

Те представят цветни правоъгълници, наподобяващи мраморни плочи. Следи от стенописи личат и по свода на коридора.

В стените на погребалната камера са иззидани 6 ниши - по две на източната и западната стена и по една на северната и южната стена. Те са имали ритуално предназначение и в тях са поставяни дарове. Нишите са били изписани с рози и други цветя, символизиращи райската градина.

Проучванията показват, че тази гробница е била използвана два пъти. При първата употреба погребението вероятно е било извършено чрез кремация. Даровете и урната с праха на починалия са била поставени в нишите или на мозаечния под. Второто погребение е било извършено чрез трупополагане, като за целта в гробната камера са били изградени допълнително две гробни легла. При тяхната направа част от северната и южната ниша са били зазидани.

За построяването на гробницата теренът е бил изкопан на дълбочина 5 м. След изграждането й тя е била отново засипана с прост, като на повърхността е останало само началото на коридора. За градеж на гробницата са използвани тухли и камъни, споени с хоросан, примесен с трошени тухли. Строителната техника, в която е била построена гробницата е смесената зидария (opus mixtum) - редуване на каменни и тухлени пояси.

По време на разкопките гробницата е намерена пълна с вода и тиня, което е причинило силното увреждане на стенописите. Освен малки парчета кости не са били открити други предмети. Очевидно тя е била ограбена още в древността.

По своите архитектурни белези, градеж, стенописи и мозайка гробницата се отнася към епохата на късната античност - IV в. Няма съмнение, че тя е била изградена за семейството на знатен робовладелец, сановник или военачалник от местната аристокрация. І БГНЕС