Русия остава най-сериозната заплаха за сигурността на България и Европа. Действията на Путин показват, че той не се интересува от мир.
Това заяви заместник-генералният секретар на НАТО и бивш министър на отбраната на Северна Македония Радмила Шекеринска, предаде репортер на БГНЕС.
Думите на Шекеринска дойдоха по време на публична лекция в Централния военен клуб, организирана от Атлантическия клуб на България и Асоциацията на офицерите от атлантическия резерв.
Събитието беше открито от почетния президент на Атлантическия клуб Соломон Паси, който честити националния празник на Северна Македония, като връчи букет на Шекеринска. Паси отбеляза, че само 4 години след присъединяването си към НАТО, Скопие е успяло да излъчи първата жена заместник-генерален секретар на алианса от Европа.
В началото на своята реч Шекеринска заяви, че предвид разположението си до Черно море, Русия остава „най-директната и дългосрочна опасност“ за сигурността на България.
„Предвид стратегическото разположение на България на Черно море, не се нуждаете от мен, за да ви кажа, че Русия остава най-директната и дългосрочна опасност за сигурността. Виждаме, че Русия продължава със своите атаки срещу украинските домове, училища и болници. Само преди два дни Русия нанесе най-масираната си атака срещу гражданската инфраструктура на Украйна, с над 800 дрона, показва, че Путин не се интересува от мир“, каза заместник-генералният секретар.
Тя подчерта участието на български военнослужещи в мироопазващите мисии на НАТО в Косово, Ирак и инициативата за разминиране на Черно море.
Шекеринска заяви, че НАТО се бори да осигури на Украйна всичко, от което се нуждае, за да се защитава днес и да сдържа руската заплаха и за в бъдеще.
„Президентът на САЩ Доналд Тръмп полага усилия да сложи край на тази ужасна война, защото никой не заслужава мир повече от Украйна и народа ѝ. Срещата в Белия дом, от миналия месец, между президента Тръмп, президента Зеленски, генералният секретар на НАТО (Марк Рюте – бел.ред.) и няколко европейски лидери, беше твърда демонстрация на нашето единство. Генералният секретар препотвърди тази подкрепа при визитата си в Киев по случай Деня на независимостта на Украйна. Под ръководството на Франция и Великобритания, повече от 13 страни от Коалицията на желаещите, се ангажираха с разполагането на мироопазващи войски (в Украйна – бел.ред.), за да сдържат бъдеща руска агресия, веднъж щом боевете бъдат прекратени. Това е начинът да бъдат предоставени твърди гаранции за сигурността на Украйна“, каза бившият македонски министър.
Заместник-генералният секретар изрази благодарността си към България за военната помощ, която страната оказва на Киев от началото на руската агресия.
"Това е не само правилното, но и разумното решение", каза тя и добави, че дори след края на войната Русия ще продължи да бъде опасност за сигурността на НАТО.
Предвид, че военните разходи представляват 40% от БВП на Русия, страните от НАТО също трябва да започнат да харчат повече.
„Както и да свърши войната Русия ще остане дестабилизираща сила, затова трябва да инвестираме и да харчим повече за нашата сигурност и отбрана“, каза Шекеринска.
Тя приветства решението на България да започне да харчи 5% от своя БВП за отбрана. Според Шекеринска това е огромно усилие не само от страна на правителството, но и от страна на обществото.
Бившият македонски министър подчерта, че тази мярка е в съзвучие с последната среща на върха на НАТО в Хага и добави, че декларациите не са достатъчни, за да бъде сдържана Русия в бъдеще, а са нужни големи инвестиции във военните индустрии на страните от НАТО.
В заключение Шекеринска поздрави България за усилията да модернизира армията си и добави, че предизвикателствата пред НАТО са големи, но страните-членки са решени да се справят с тях. | БГНЕС