Индексът на икономическата сила на седмичника НИН, както и други икономически анализи показват, че Сърбия по време на настоящото правителство е постигнала малко по-слаби резултати от средните за съседните страни, докато в някои години е над, а в други под средно, каза професорът от Стопанския факултет в Белградския университет Милойко Арсич.
Сърбия, измерена чрез индекса на НИН за икономическата сила на осемте страни от региона за 2022 г., е на предпоследно място и "само Северна Македония е по-зле от Сърбия", съобщи седмичникът НИН.
На първо място е Хърватия с индекс 7,25, втора е България (6,75), трета е Босна и Херцеговина (6,25), четвърта е Румъния (6,13), пета е Черна гора (5,38), шеста е Албания (5,13), седма Сърбия (5,00), а на последно място е Северна Македония с индекс 3,25.
Арсич заявява, че индексът на НИН има важен принос за обективен и изчерпателен преглед на икономическите резултати на Сърбия през дадена година в сравнение с резултатите на съседните страни и се изчислява на базата на различни показатели, така е възможно да се получи сравнително пълна картина на състоянието на икономиката на дадена страна през дадена година, но и да се оценят перспективите и рисковете през следващите години.
„Този вид индекс е особено важен за Сърбия, където през последното десетилетие най-важните медии, които са под контрола на правителството, представят икономическите резултати на Сърбия по пристрастен и понякога некоректен начин“, каза Арсич.
По думите му избирателният и тенденциозен подбор на икономически показатели има за цел да подкрепи предопределената теза, че Сърбия по време на сегашното правителство постига най-добрите резултати в региона, които същевременно са най-добрите в нейната история.
Арсич посочи, че за тази цел данните, според които Сърбия е по-добра от съседните страни през тази година, са избрани избирателно, като се игнорират по-важните данни, според които е постигнала среден или под средния резултат.
Както посочва той, индексът на икономическата сила на НИН, както и други икономически анализи, показват, че Сърбия по време на настоящото правителство е постигнала малко по-слаби резултати от средните за съседните страни, където в някои години е над, а в други под средното.
Според растежа на БВП в периода от 2012 до 2022 г. Сърбия е по-добра от Хърватия, Северна Македония и България, докато останалите пет съседни страни имат по-бърз растеж от Сърбия, а подобни заключения се получават при сравняване на растежа на средните заплати.
Що се отнася до нивото на средните доходи в евро, през 2012 г. Сърбия беше точно на медианата на съседните страни - половината от страните имаха по-високи доходи, а половината по-ниски от Сърбия, каза Арсич.
Той добави, че през последните 11 години относителната позиция на Сърбия по отношение на заплатите леко се е влошила, като междувременно Румъния и България са я изпреварили, а тя е изпреварила Босна и Херцеговина.
„Подобни показатели са в дълбок контраст с пропагандата на властите, според която Сърбия е икономическият лидер в региона през последните 10 години“, каза Арсич. /БГНЕС