Оригиналите на трите документа, вписани в световния регистър „Паметта на света“ на ЮНЕСКО – Енинския апостол от XI век, Бориловия синодик от XIV век и Маснави-йи-Ма`нави, препис от XVI век, бяха специално представени в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ по повод 145 години от основаването ѝ, предаде репортер на БГНЕС.

Проф. Елисавета Мусакова, която е дългогодишен служител в Отдела за ръкописи и старопечатни книги в Националната библиотека и в същото време е част от Националния български комитет „Паметта на света“, разказа пред БГНЕС, че програмата към ЮНЕСКО е с мисия да запази световното писмено наследство, независимо на какъв носител се явяват текстовете.

„Има много добре разписан списък от критерии, на които всеки паметник трябва да отговори, като тези критерии ЮНЕСКО от време на време ги осъвременява“, уточни тя.

Проф. Мусакова обясни, че всеки паметник, който кандидатства да бъде вписан в този регистър, трябва да бъде надлежно огледан. „Там има историческа стойност, има стойност значение за обществото. Най-важният критерий е какво е значението за световната история и за света въобще. И е много трудно да убедиш света колко важен е Бориловият синодик, защото две трети от света не са чували нито за Борил, нито думата синодик, нито знаят къде е България, така че попълването на такива документи не е лесна работа и човек трябва много внимателно да подбере данните, които има, за да може да бъде този паметник представен както трябва“, заяви тя.

Първият опит на страната ни да кандидатства е с Енинския апостол.

„Тогава България още нямаше Национален комитет „Паметта на света“. За нас беше голяма радост, когато се оказа, че нашата номинация е приета. И следващият ни опит беше с Бориловия синодик, като в същото време, обаче, ние участвахме и в една друга номинация с Лондонското евангелие, прословутото Евангелие на Цар Йоан Александър, което се пази в Британската библиотека и тогава направихме с Британската библиотека съвместна номинация. Така че Бориловият синодик мина заедно с Лондонското евангелие на същата сесия, което пак си беше успех“, отбеляза тя.

Финансови облаги от регистрирането на паметник в списъка на ЮНЕСКО обаче няма.

„В известен смисъл това е чест и слава, но е част от една обща световна загриженост за това да се опази специално писменото наследство, защото то е много крехко, така че за него трябва винаги специална грижа да се полага“, категорична е проф. Мусакова.

Паметниците, които са одобрени и вписани в този световен регистър, задължително са съпроводени с документацията, с която те са добили този статут.

„Нас ни призоваваха да популяризираме колкото се може повече тази дейност. Е, добре, как да популяризираш, когато шапката ни отгоре – Министерство на културата при всяка смяна на министър, ние трябва да си сменяме председателя на комитета. Като се заредиха министър след министър, нашата дейност замря и никаква я няма в последните години“, сподели проф. Мусакова.

На този етап Министерството на културата е поело грижата да направи сайт, в който да се вписват паметниците на българското национално писмено културно наследство.

„Това беше и задачата на комитета – ние бяхме подготвили формуляр, в който хората, които искат да предложат паметници за вписване в националния регистър, да могат много бързо и лесно да попълнят този формуляр, но трябваше той някъде да бъде достъпен. Е, нищо не се случи“, заяви тя.

Призивът ѝ е хората да дойдат и да видят тези ценни документи, защото те са част от нашата история.

„Тя може да не е толкова бляскава, колкото други истории, обаче, има своята ценност и тя е нашата история. Всяко запознаване с един такъв стар документ, а и по-нов, носи ново знание, пък носи и самочувствие“, заключи проф. Мусакова. /БГНЕС