Доналд Тръмп, кандидатът за президент на Републиканската партия, който се превърна в новоизбрания президент на САЩ, разбра това за нула време и ефективно използва подкастовете, за да се свърже с аудиторията извън традиционните медии.

Появата му в предаването The Joe Rogan Experience например се превърна в основна повратна точка по време на предизборната кампания с високи залози, като събра цели 46 милиона гледания. Кампанията на Камала Харис скоро ще осъзнае, че просто не може да се мери с мащаба и въздействието на Тръмп. Лайла Матюс, калифорнийски гуру на американските подкасти и попкултурата, заяви пред TRT World, че подкастите се радват на панамериканска „популистка привлекателност“.

Тя посочва, че ходът на Тръмп е „зашеметяваща демонстрация на силата на подкастите“. За сравнение, много шумната реч на Харис при приемането на номинацията на Демократическата партия за президент има само 29 милиона гледания, което доказва предимството на дългите, неписани разговори пред предварително написаните речи. Те са неподправени, необработени и се усещат истински - идеални за съвременната аудитория, която е много добре ориентирана и супер разбираща как работят медиите, казва Матюс и добавя: „За кандидатите това е възможност да се свържат директно с масите, заобикаляйки традиционните пазачи.“ По време на кампанията Тръмп се появи в над дузина големи подкасти като Joe Rogan Experience, Logan Paul's Impaulsive и Theo Von's This Past Weekend. Участията му в предаванията Bussin' With The Boys го свързаха с милиони хора, които може би никога няма да гледат традиционните новини.

Матюс казва, че подкастовете, както политическите, така и аполитичните, работят, защото се чувстват лични. „Слушането на кандидат, например, който говори директно в ухото ви, създава усещане за близост, което не може да се сравни с кабелните новини.“ Посланието е ясно: подкастовете не са просто странична бележка в политическите кампании и попкултурата - те са на главната сцена.

„Подкастингът като платформа особено даде на политическите кандидати възможност да покажат повече от това, което наистина са, а не от това, което смятат, че медиите или обществеността искат да чуят“, добавя Матюс.

Аднан Башир, изпълнителен директор по комуникации и корпоративни въпроси в Онтарио, Канада, е съгласен с това. „Форматът на подкаста по своята същност е по-благоприятен за по-изчистен, суров и нефилтриран двустранен диалог между водещия и госта. Той позволява на госта да разкрие повече за себе си пред аудиторията и да изследва диалога отвъд проверените и подредени точки за разговор, които обикновено не продължават повече от няколко минути“, казва той.

Форматът изисква не само по-задълбочено разбиране на проблемите, но и способност да се ориентираш в непредсказуеми разговори, които могат да разкрият уязвими места или да предефинират общественото възприятие.

„Удълженото време за говорене, което може да продължи часове, а не 15 или 30 минути в новинарските емисии, означава, че неопитният политик, който може да е свикнал само с кратките реплики, е на милостта на всяка посока, която подкаст водещият избере да следва“, добавя Башир.

Бързо превръщайки се в ключова част от съвременната политическа кампания, особено за кандидатите за конгрес и местните кандидати, които често не получават голямо внимание от основните медии, подкастовете изглежда са актуална тема в САЩ.

„Мисля, че все повече подкасти са важни. Особено при местните избори, където кандидатите не винаги получават отразяване в традиционните медии“, казва Еша Кришнасвами, редактор на historically.net. Еша, чийто популярен подкаст се опитва да развенчае митовете и дезинформацията, преподавани в корпоративните медии, добавя: „Традиционните медии насърчават ехо-камерите. Неотдавна беше проведено проучване за това колко често традиционните медии отразяват израелските жертви в сравнение с палестинските жертви и то беше непропорционално.“

През последните години много известни журналисти безпроблемно преминаха към подкастинга, като в процеса на работа натрупаха голяма аудитория.

Сериалът Serial на Сара Кьониг превърна истинските престъпления в културен феномен в САЩ, а предаването The Joe Rogan Experience на Роган се превърна в предпочитано място за дългометражни интервюта. По подобен начин Кара Суишър, с предаването си Sway, внася своите безкомпромисни прозрения в света на технологиите и политиката, а предаването The Daily на Майкъл Барбаро се превърна в основна новинарска рубрика за мнозина.Тъкър Карлсън постигна огромен успех след излизането си от Fox, използвайки подкасти, за да споделя своите нефилтрирани и понякога откровени възгледи. Крис Уолъс наскоро обяви, че напуска CNN, като реши да не подновява своя високопоставен седемцифрен договор. На 77-годишна възраст той също се насочва към подкастовете и стрийминга - които нарича „там, където изглежда, че е действието“. I БГНЕС