Купуваш си кола от автокъща в България и един ден, както си караш, те спира КАТ и се оказва, че тя е издирвана в чужбина и за това има подаден сигнал в Шенгенската информационна система (ШИС). Най-често, защото е купена на лизинг, но вноските не са плащани и лизингодателят си я иска.

В тази ситуация българският собственик на колата се поканва да я предаде доброволно, за което се съставя протокол. Ако откаже, автомобилът се изземва, пише правният портал lex.bg.

След това се чакат 60 дни, в които държавата, въвела сигнала в ШИС, да каже дали иска колата да бъде върната. Ако дойде такова искане, автомобилът заминава за съответната държава. А ако в тези 60 дни не постъпи такова искане, „вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, в 7-дневен срок“.

Това се е случвало със стотици автомобили през последните години. Българските собственици обаче нямат възможност да обжалват заповедите, с които колите им „заминават“ за чужбина заради сигнал в ШИС, нито да оспорят мълчаливия отказ да им бъдат върнати.

Установената практика е, че жалбите им се оставят без разглеждане като недопустими поради липса на правен интерес от оспорване.

Съвместима ли е тази практика, която изключва правото на ефективна съдебна защита, с правото на Европейския съюз? Този въпрос е поставил пред Съда на Европейския съюз (СЕС) състав на Върховния административен съд (ВАС) с председател Виолета Главинова и членове Диана Добрева и Мирела Георгиева.

Те са сезирани от собственик на „Порше Кайен“ срещу определение на Административен съд София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповедта на началника на Трето районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която колата се връща на представителя на лизингова къща в Германия.

Мъжът е купил колата от автокъща в България. Докато си кара „Порше“-то, е спрян за проверка и се установява, че за него е подаден сигнал в ШИС. Той предава автомобила доброволно на полицаите. В срока от 60 дни от Германия съобщават, че той се издирва, тъй като е „закупен чрез заем, но вноските по заема не са платени“.

Началникът на столичното Трето РУ издава заповед за връщане на скъпата кола на пълномощника на германската автокъща.

Именно нея опитва да оспори „българският собственик“ и стига до Върховния административен съд.

Преди да се произнесат обаче върховните съдии преценяват, че следва да получат тълкуване от съда в Люксембург.

В преюдициалното си запитване те сочат, че българските административни съдилища разглеждат множество спорове по сходни казуси. Като се оспорват или „заповеди на компетентните национални органи, издадени на основание чл. 84, ал. 8 ЗМВР за връщане на вещта в държавата членка, въвела сигнала“, или „мълчаливи откази на компетентните полицейски органи да издадат заповеди на основание чл. 84, ал. 9 ЗМВР за връщане на вещта на лицето, от което е иззета при наличие на законовопредвидените предпоставки“.

„Недопускането на регистрирания по националното законодателство собственик на вещ по чл. 38, § 1 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12 юни 2007 година относно създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (консолидирана версия) в административното и съдебно производство по прилагане на мерките за връщане на вещта по подаден сигнал по чл. 39 ,§ 1 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12 юни 2007 година изключва съдебната проверка за законосъобразност на издадените административни актове в изпълнение на мерките за връщане на вещта“, посочват върховните съдии.

Те подчертават, че са запознати с предходните решения на СЕС, свързани с ШИС, едното от които е по запитване от България.

„Въпреки посочените решения на СЕС и установената съдебна практика на националните съдилища по посочените по-горе казуси за оставяне без разглеждане на жалбите като недопустими поради липса на правен интерес от оспорване или за отхвърлянето им като неоснователни по отношение на лицата, закупили и притежавали автомобили при спазване на изискванията на националното ни законодателство за форма на сделката, но за които са установени сигнали за издирването им в ШИС и/ или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол), запитващата юрисдикция изпитва съмнение относно тълкуването на чл. 39 във връзка с чл. 38, § 1 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12 юни 2007 година относно създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (консолидирана версия)“, заявяват Главинова, Добрева и Георгиева.

И поставят на съда в Люксембург два въпроса:

Дали нормите на чл. 39 и чл. 38, § 1 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12 юни 2007 година относно създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (консолидирана версия) във връзка със Съображение (34) от Решение 2007/533/ПВР могат да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която не регламентира участието на регистрирания по националното законодателство собственик на вещ по чл. 38, § 1 в административното и съдебно производство по прилагане на мерките и е засегнат от тези мерки за връщане на вещта по подаден сигнал по чл. 39 ,§ 1 от Решение 2007/533/ПВР предвид защитата на основните права, дадена в Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), която е гарантирана и със Съображение (34) от Решение 2007/533/ПВР;
Целта на ШИС ІІ, така както е посочена в чл. 1 от Решение 2007/533/ПВР, изключва ли приложението на принципа на ефективна съдебна защита, закрепен в чл. 47 от Хартата, когато в резултат на предприетите мерки в съответствие с националното законодателство от органите на държавата членка, която е открила вещта, се засягат права и законни интереси на лицето, при което вещта е намерена.
СЕС е образувал по запитването дело №326/2025 г. | БГНЕС