Българският театрален и филмов елит си взе последно сбогом с доайена на театралната режисура Асен Шопов. Поклонението пред паметта му се състоя в столичния храм „Свети Седмочисленици“, предаде репортер на БГНЕС.

Сред опечалените бяха директорът на театър „Българска армия“ Мирослав Пашов, Христо Мутафчиев, Марин Янев, Веселин Калановски, Йоана Буковска, много роднини и приятели.

Венци бяха поднесени от името на театър „Българска армия“, Народния театър „Иван Вазов“, Министерството на културата, Драматичен театър Пловдив, Съюза на артистите в България и др. 

Асен Шопов беше изпратен с бурно ръкопляскане в продължение на няколко минути. 

Христо Мутафчиев подчерта огромните заслуги на Асен Шопов за българското театрално изкуство. „Винаги съм си го представял както рицаря от филма „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“, който беше последният пазител на Граала. Асен Шопов е този рицар тамплиер, който до последно пазеше истинския български театър“, сподели театралният и филмов актьор. „Последната му постановка „Коварство и любов“ показа, че е неуморен дух и няма да се спре пред нищо. Едно представление, което ухаеше на истински театър. Младото поколение трябва да знае кой е Асен Шопов и какво е направил в театралната сфера, то трябва да знае с кои актьори е работил и ако могат да вземат природната му интелигентност. Той беше спокоен и с много тънко и интелигентно чувство за хумор. Никога не се е перчил, че е режисьор, но всички знаеха неговото име“, добави Христо Мутафчиев. 

Директорът на театър „Българска армия“ Мирослав Пашов заяви, че е загубил един много добър приятел и много добър учител. „Асен беше изумителен човек и невероятен режисьор. Загубихме първия човек. Вътре в сърцата ни остава нещо много важно. Цели 15 години в нашия театър играем негова постановка „Железния светилник“ и до ден-днешен салоните са пълни. Той беше с особен вкус и усет към българската драматургия. Благодарен съм му за оставената ярка следа в нашия театър“, каза актьорът и добави: „Ние сме длъжници към поколенията и трябва да направим всичко възможно, за да запазим духа и качествата, които Асен Шопов прехвърли на нас следващото поколение“.

Актьорът и режисьор Асен Шопов почина на 93-годишна възраст на 26 февруари 2026 г. 

Той е роден 16 февруари 1933 г. в село Брестовица, Пловдивско. В периода 1952 - 1956 г. завършва актьорско майсторство и режисура (1962 г.) при проф. М. Бениеш в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Работи като актьор в Драматичен театър - Сливен от 1956 г. до 1958 г. В периода 1958 - 1960 г. е актьор в Сатиричния театър - София. 

Като режисьор, Асен Шопов работи в Драматичен театър - Димитровград, Драматичен театър - Хасково, Драматичен театър - Бургас, театър „Българска армия“, Народен театър „Иван Вазов“ и др. Асен Шопов поставя редица пиеси, между които „Почивка в Арко Ирис“ от Димитър Димов, „Грешката на Авел“ от Емил Манов, „От ума си тегли“ на Ал. Грибоедов с премиера - 3 юни 1966 г. Следват – „Съдбоносна 21-ва“ от Ал. Щейн, „Да се провреш под дъгата“ от Г. Марков - спектакълът е спрян, а Асен Шопов е принуден да напусне София, „Осъдени души“ от Димитър Димов (16.02.1973 г.), „Време разделно“ от Антон Дончев, „Смертию смерт поправ“ от Б. Василев и Ю. Визбор, „Коварство и любов“ от Фр. Шилер, „Дачници“ от Максим Горки (04.06.1977 г.), „Законодателят“ от Рангел Игнатов, „Щастливецът иде“ от Руси Божанков, „Мария Стюарт4 от Фр. Шилер, „Знамето“ от Руси Божанов, „Железният светилник“ от Димитър Талев с премиера на 23 ноември 2011 г. и много други. От 1980 г. е режисьор в Народен театър „Иван Вазов“, където поставя постановките „Всяка есенна вечер“, „Черна комедия“, „Големият род“, „Галилей“, „Тайната вечеря на Дяконът Левски“, „Нощем с белите коне“, „Хамлет“, и др. 

Асен Шопов е носител на множество български и чуждестранни награди, сред които „Златна роза“ от Варненския фестивал, „Сребърен леопард“ от Международния филмов фестивал в Локарно - Швейцария и др. През 2012 г. е удостоен с престижната награда „Аскеер“ за цялостно творчество. 

През 2022 година Шопов бе удостоен с наградата за Изключителен принос към българския театър по време на 48-ите Националните награди за сценични изкуства ИКАР. 

Поклон пред паметта му! | БГНЕС