Поетесата Ивет Симеонова е от онези творци, които превръщат всеки детайл от живота в стих. За нея вдъхновението не идва само от големите събития, а от всичко онова, което докосва човешкото сърце.

„Всичко ме вдъхновява — от най-дребни поводи до събития, до най-великите чувства: любовта, приятелството, добротата. Всичко това ме вълнува“, споделя тя пред БГНЕС.

Писането е нейният начин да преживява и преодолява житейските трудности. „Ако не пиша, някак си не мога да изживея проблемите.“

Вдъхновението я връхлита внезапно — по всяко време на деня и нощта. Социалните мрежи ѝ дават свободата да се изразява, да достига до читателите си и да споделя стиховете си в момента, в който се раждат. „Дори се изразявам по-лесно в поезия в социалните мрежи“, признава тя.

Макар да работи с много различни хора, Симеонова се определя като интроверт. „Често ме питат: ‘Как общуваш с толкова хора?’ Но аз винаги се връщам към душевния си мир.“ Именно този вътрешен свят определя мечтите ѝ, вдъхновението ѝ, изборите ѝ. „Душата ми е тази, която определя и вдъхновението, и мечтите, и желанията.

Тя вярва, че читателите ѝ намират част от себе си в стиховете ѝ. „Правя ги съпричастни в стиха си.“ Реакциите към поезията ѝ често са различни — приятел ѝ споделил, че тъжните ѝ стихове го натъжават, докато други се чувстват щастливи, когато тя пише в по-приповдигнат тон. Но тази полярност е естествена част от нейната творческа природа. І БГНЕС