Полша възнамерява да се включи във френската инициатива за създаване на нова система за ядрено възпиране в Европа. В понеделник френският президент Еманюел Макрон проведе разговори с полския премиер Доналд Туск. На пресконференция след срещата в Гданск Туск отбеляза, че „стратегията на Вашингтон спрямо Европа очевидно се е променила“.

Би Би Си разглежда развитието на проекта за европейски „ядрен чадър“ под егидата на Франция, за който Макрон обяви за първи път през март 2025 г.

„Решихме да се присъединим към групата държави, поканени от Франция за сътрудничество. Това е ексклузивен кръг от страни, които осъзнават необходимостта от европейски суверенитет. Живеем в свят, в който се нуждаем от възможности за ядрено възпиране“, заяви Туск.

Инициативата беше представена за първи път през март 2025 г. Година по-късно, на 2 март, Франция актуализира своята ядрена доктрина, като увеличи броя на бойните глави и прекрати публикуването на подробна информация за запасите си. Документът предвижда и готовност за разполагане на ядрени сили на територията на европейски съюзници.

Макрон съобщи, че към инициативата са се присъединили редица европейски държави, сред които Гърция, Белгия, Германия, Дания, Нидерландия, Полша и Швеция.

Те ще имат възможност да приемат на своя територия френски самолети с ядрено оръжие, които така ще могат да се разположат из целия европейски континент, за да усложнят изчисленията на потенциалните противници, поясни той.

В неделя, 19 април, чешкият премиер Андрей Бабиш заяви, че Чехия също желае да обсъди с Франция условията за участие в инициативата. „Интересуваме се от тези проекти и трябва да обсъдим детайлите и да се опитаме да постигнем някакво участие“, каза той.

По-рано през март германският канцлер Фридрих Мерц и Макрон обявиха създаването на двустранна работна група по ядрените въпроси.

Тя е замислена като консултативен орган, който да определи оптималната комбинация от конвенционални въоръжения, противоракетна отбрана и френски ядрен потенциал.

Френското оръжие

В нито един от тези случаи не става дума за предаване на ядрено оръжие на друга държава. То ще остане под френски контрол, което е ключово, тъй като не се нарушава Договор за неразпространение на ядреното оръжие.

На 21 април НАТО публикува изявление, в което подчертава, че новите инициативи в областта на ядрените оръжия не нарушават режима на неразпространение, макар френската инициатива да не беше спомената изрично.

„Споразуменията на НАТО за съвместно използване на ядрено оръжие винаги са били в пълно съответствие с ДНЯО. Те съществуват още преди влизането му в сила през 1970 г. и бяха запазени при безсрочното му удължаване през 1995 г. Тези механизми играят ключова роля за предотвратяване на разпространението“, се казва в документа.

В същото време алиансът напомня, че остава ядрен съюз: „Докато съществува ядрено оръжие, НАТО ще продължи да бъде ядрен алианс. Основната цел на неговия ядрен потенциал е запазване на мира, предотвратяване на принуда и възпиране на агресия“.

Англо-френският съюз

Освен Русия, ядрено оръжие в Европа притежават само Франция и Обединеното кралство.

Съединените щати също съхраняват тактически ядрени бомби в Белгия, Германия, Италия, Нидерландия и Турция. Те остават американска собственост и могат да бъдат използвани единствено под американско командване.

Традиционно Франция и Великобритания поддържат ядрено възпиране според собствени доктрини. Великобритания действа в рамките на НАТО, докато френският подход е насочен към националната сигурност. През 2025 г. тази ситуация започна да се променя.

На 10 юли двете държави подписаха Нортуудска декларация, с която създадоха съвместна ръководна група по ядрената политика, задълбочавайки координацията в тази област.

Документът предвижда групата да координира политиката, способностите и операциите в ядрената сфера. Двете системи за възпиране остават отделни, но действат паралелно и в постоянна координация.

В рамките на НАТО съществува и Група за ядрено планиране, в която Франция не участва.

Руската ядрена активност

Основният фактор, задействал тези процеси, е руската агресия срещу Украйна. Още от началото на войната руското ръководство, включително Владимир Путин, използва реторика, свързана с ядреното оръжие.

Още на четвъртия ден от конфликта Путин постави стратегическите ядрени сили в „специален режим на бойно дежурство“.

През 2024 г. Русия актуализира своята ядрена доктрина, разширявайки условията за използване на ядрено оръжие. Бяха обявени и тестове на нови системи за доставка, като ядреното торпедо „Посейдон“ и крилатата ракета „Буревестник“.

През 2023 г. Москва разположи тактическо ядрено оръжие в Беларус, запазвайки контрола върху неговото използване.

Освен това Русия два пъти използва в Украйна ракетата със среден обсег „Орешник“ в неядрен вариант, макар основното ѝ предназначение да е носене на ядрени бойни глави. С обсег между 1000 и 5500 километра тя може да порази всяка цел в Европа.

Колко надежден е американският „ядрен чадър“?

Втората причина за стремежа на Европа към собствено възпиране е политиката на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Вашингтон многократно критикува европейските съюзници за недостатъчни разходи за отбрана и зависимост от американската защита. В Европа това се признава, а редица държави вече увеличават военните си бюджети.

Същевременно САЩ очакват по-активна подкрепа. Като пример се посочва военната операция срещу Иран, започнала на 28 февруари, при която съюзниците не бяха предварително консултирани.

След началото ѝ Испания затвори въздушното си пространство за американски самолети, а Италия въведе ограничения за използването на своите бази.

Впоследствие Тръмп призова НАТО да се включи в операцията, включително с мисии за контрол на Ормузкия проток, но това не се случи.

През последните месеци той постави под въпрос и ангажимента към член 5 от Северноатлантическия договор, заплаши с изтегляне на американски войски и дори с излизане на САЩ от НАТО.

Предизвикателствата пред европейското възпиране

Френската инициатива среща редица трудности, отбелязва експертът Максим Старчак от Университета Куинс.

По думите му идеята е европейските държави да участват с конвенционални сили в операции, свързани с използването на ядрено оръжие, което има логика при тактическите системи.

Проблемът е, че Франция все още няма достатъчно ресурси за пълноценно ядрено възпиране извън националната си територия.

„Докато Франция не увеличи ядрените си сили, те няма да бъдат разполагани извън страната. Без присъствие на територията на съюзниците концепцията няма да бъде убедителна“, посочва той.

Друг сериозен въпрос са носителите. В държавите, където САЩ разполагат ядрено оръжие, има самолети F-16 Fighting Falcon и F-35 Lightning II, пригодени за такива мисии.

Френските изтребители „Дасо Рафал“, способни да носят ядрени боеприпаси, се намират само във Франция.

„Франция дори технически не може да приложи модела на съвместни ядрени мисии, използван от САЩ в рамките на НАТО. Дори при разполагане на оръжие в други страни тя ще провежда операциите самостоятелно“, подчертава експертът.

Това означава, че партньорите ще зависят от френското военно планиране без реално участие в ядрените мисии. Дали европейските държави ще приемат подобна роля, засега остава открит въпрос. | БГНЕС