Средиземноморските пещери, някога убежище за застрашени видове, сега крият нарастваща криза. Оказва се, че пещерите далеч не са девствени и са залети от невидима заплаха – замърсяване с пластмаса, съобщава Indian Defence Review. Това, което някога е било убежище за морски животни, сега се е превърнало в сметище. Отбелязва се, че макар замърсяването с пластмаса в моретата да не е нищо ново, изследователите са разкрили тревожна нова глава в тази продължаваща екологична криза. 

Какво разкри проучването?

По-конкретно, новото проучване разкри шокиращо натрупване на пластмаса и други отломки в изолирани морски пещери в Кипър. Отломки имаше във всяка изследвана пещера, като някои достигат удивително високи концентрации до 97 предмета на квадратен метър, значително надвишаващи нивата, типични за плажовете или морското дъно. Проучването е първият цялостен преглед на морските отломки в крайбрежните морски пещери в Средиземно море и повдига сериозни опасения относно нарастващата заплаха за морския живот. Констатациите показват, че морските пещери действат като „естествени капани“ за отпадъци, които се носят по течението. Тези задържани отпадъци, особено пластмасовите, представляват сериозна заплаха както за местната екосистема, така и за застрашените видове, които използват тези пещери за подслон. Изследователите обясниха, че морските пещери са затворени пространства, така че отломките се натрупват там, без да могат да избягат. Резултатите разкриха, че пещерите с по-големи вътрешни плажни площи и умерено вълново действие натрупват повече отломки, създавайки скрит резервоар от пластмаса. В 23 пещери са открити над 24 000 отломки с тегло 176 кг, което ясно демонстрира, че тези естествено ограничени пространства стават все по-замърсени. 

Най-забележимият отпадък е голяма маса от полистирол и пластмасови фрагменти. Откриването на този пластмасов отпадък е тревожно не само заради количеството му, но и заради неговата устойчивост – пластмасата се разпада на по-малки парчета, превръщайки се в микропластмаси, които са трудни за почистване и още по-трудни за отстраняване от околната среда. Може би най-тревожното откритие на изследването е наличието на нова форма на замърсяване, известна като „пластитар“. 

Това лепкаво черно вещество се образува, когато плаващи остатъци от смола се смесят с микропластмаси и макропластмаси, образувайки катранена кора, която покрива стените и подовете на пещерите. Този „пластитар“ е опасен нов замърсител, който едва наскоро започна да се появява в морската среда, а присъствието му в морските пещери допълнително изостря екологичните рискове. 

„Защо „пластитар“ е опасен?“ 

Тези смолисто-пластични корички създават токсична среда за животни, които използват пещерите за размножаване. Например, средиземноморските тюлени монаси, едни от най-застрашените морски бозайници в света, използват тези пещери за почивка и снасяне на малките, а натрупването на пластитар може да има опустошителни последици. Проучването установи, че най-безопасните зони на пещерите, където малките тюлени намират убежище от опасност, сега се превръщат в места за съхранение на пластмаса. „В дългите, подобни на коридори пещери, боклукът се натрупва в задната част, точно там, където са малките. Това представлява обезпокоителна ирония – най-безопасната част на пещерата за тюлените е и мястото, където се намират най-високите концентрации на отпадъци. Въпреки че не са регистрирани директни смъртни случаи от големи отпадъци, наличието на микропластмаси в храносмилателния тракт на тюлените вече показва нарастваща заплаха за тяхното здраве. | БГНЕС