Обичаният български актьор Павел Поппандов ще бъде специалният гост на 12-ото издание на Международния кинофестивал за ново европейско кино „Златната липа“. Той ще получи наградата „Златна липа“ за цялостен принос в киното.
Фестивалът „Златната липа“ ще се проведе в Стара Загора от 31 май до 4 юни. Актьорът ще получи специалната награда на церемонията по откриване на фестивала в залата на Старозагорската опера. На следващия ден – 1 юни, по традиция той ще засади свое дръвче в Алеята на липите.
За българските зрители Павел Поппандов е един от най-разпознаваемите и талантливи актьори на нашето време – не само заради многобройните си роли в киното, телевизията и на театралната сцена, но и заради умението си да се превъплъщава както в комедийни, така и в драматични роли. Заради безспорните му актьорски качества, през 1987 година Павел Поппандов е удостоен със званието заслужил артист.
Днес Павел Поппандов продължава да се снима - както в киното, така и в български телевизионни сериали, има силно присъствие и на театралната сцена. Той е един от основателите на театър „Възраждане“.
Богатата му кариера в киното и в телевизията наброява около 100 роли. Незабравими остават превъплъщенията му в едни от най-обичаните български филми – „Оркестър без име“ (1981), „Дърво без корен“ (1974), „Щурец в ухото“ (1976), „Мъжки времена“ (1977), „Матриархат“ (1977), „Войната на таралежите“ (1978), „Двойникът“ (1980), „Лавина“ (1981), „Куче в чекмедже“ (1982), „Човек не съм убивал“ (1983), „Мярка за неотклонение“ (1983), „Господин за един ден“ (1983), „Васко да Гама от село Рупча“ (1986), „13-ата годеница на принца“ (1987), „Вчера“ (1988), „Адио, Рио“ (1089), „Ганьо Балкански се завърна от Европа“ (2004), „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (2008), „Пепел върху слънцето“ (2020), „Не затваряй очи“ (2024) и много други.
Павел Поппандов, Георги Мамалев и Велко Кънев създават популярния проект НЛО през 80-те години, а по-късно и едниоменното тв предаване Клуб НЛО.
Павел Поппандов е роден на 18 септември 1946 г. в София. Завършва актьорско майсторство при професор Боян Дановски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1975).
Работил е като шлосер (1962 – 1965), като шофьор (1967 – 1969), в СИФ (1976 – 1990), в общински театър „Възраждане“, на който е съосновател от 1992 година до днес. Член е на Съюза на българските филмови дейци от 1979 година. | БГНЕС