На около 160 000 светлинни години от Земята звездата WOH G64 се намира в Големия Магеланов облак, галактика-спътник на нашия Млечен път.
Тя е червен свръхгигант, който е най-големият тип звезда във Вселената, тъй като се разширява в пространството, докато наближава експлозивната си смърт.
Изображението е заснето от екип изследователи с помощта на нов инструмент на Very Large Telescope на Европейската южна обсерватория в Чили.
Кейичи Охнака, астрофизик от Националния университет "Андрес Бело" в Чили, заяви, че "за първи път успяхме да направим увеличено изображение на умираща звезда".
На изображението се вижда ярката, макар и размазана жълта звезда, затворена в овален контур.
"Открихме яйцевиден пашкул, плътно обграждащ звездата", се казва в изявлението на Охнака.
"Развълнувани сме, защото това може да е свързано с драстичното изхвърляне на материал от умиращата звезда преди експлозията на свръхнова", добави водещият автор на изследването, публикувано в списание Astronomy & Astrophysics.
Екипът на Охнака наблюдава звездата от известно време.
През 2005 г. и 2007 г. те използват интерферометъра на Very Large Telescope, който комбинира светлината от два телескопа, за да научат повече за звездата.
Но заснемането на изображение остана недостъпно, докато наскоро не се появи нов инструмент, наречен GRAVITY - който комбинира светлината на четири телескопа.
Когато сравняват всички свои наблюдения, астрономите с изненада откриват, че звездата е отслабнала през последното десетилетие.
"Звездата е претърпяла значителна промяна през последните 10 години, което ни предоставя рядката възможност да наблюдаваме живота на звездата в реално време", казва съавторът на изследването Герд Вайгелт от германския Институт за радиоастрономия "Макс Планк".
Червените свръхгиганти - като Бетелгейзе в съзвездието Орион - са "едни от най-екстремните по рода си и всяка драстична промяна може да ги доближи до взривоопасен край", добави съавторът на изследването Джако ван Лоон от Университета Кийл в Обединеното кралство.
В последните етапи от живота си, преди да избухнат в свръхнова, червените свръхгиганти се освобождават от външните си слоеве от газ и прах в процес, който може да продължи хиляди години.
Възможно е именно този изхвърлен материал да е причина звездата да изглежда по-слаба, смятат учените.
Това би могло да обясни и странната форма на праховия пашкул, който обгражда звездата.
Друго обяснение за яйцевидния пашкул може да бъде, че някъде вътре има скрита друга звезда, която все още не е открита. | БГНЕС