Днес влиза в сила мащабна реформа на европейските миграционни правила, насочена към затягане на граничните процедури и преустройство на процедурата за предоставяне на убежище.

„За първи път разполагаме с цялостна европейска система“, заяви Магнус Брунер, отговарящ за миграционните въпроси в Европейския съюз, като подчерта, че реформата ще даде на страните от ЕС по-голям контрол върху притока и оттока на хора.

Ето кратък преглед на основните промени:

Гранични процедури

Мигрантите, влизащи нелегално в ЕС, ще преминават проверки на самоличността и сигурността в рамките на процедура, продължаваща до седем дни. Документите за самоличност и биометричните данни от лицата и пръстовите отпечатъци ще бъдат регистрирани в база данни.

Проверката има за цел да определи кои лица следва да преминат през ускорена или нормална процедура за предоставяне на убежище и кои следва да бъдат върнати в страната си на произход или транзит, предаде АФП.

Правозащитни организации изразяват недоволство, че това на практика ще доведе до задържане на повечето мигранти, включително деца, за целия период на процедурата.

Ускорена процедура за отхвърляне

Молбите на търсещите убежище, които се считат за риск за сигурността или имат по-малки шансове да получат статут на бежанец – например тези, идващи от страни като Мароко и Бангладеш, чиито граждани не получават закрила в поне 80% от случаите – ще се разглеждат по-бързо.

Тяхното заявление ще бъде разглеждано в центрове, намиращи се в близост до „външните граници“ на ЕС – т.е. сухопътни граници, пристанища и летища – в рамките на процедура, която отнема до 12 седмици.

Правозащитни организации твърдят, че в повечето случаи това ще доведе до удължаване на периода на задържане и до прибързано решение.

За останалите търсещи убежище ще продължи да се прилага стандартната процедура.

Механизъм за солидарност

Съгласно правилата на ЕС, държавата, в която нелегалният мигрант стъпи за първи път, е отговорна за разглеждането на неговия случай. Това поставя под натиск Италия, Гърция и Малта, които през последните години приеха по-голямата част от пристигащите по суша и по море.

За да се облекчи тази тежест, реформата въвежда механизъм за солидарност, който задължава държавите членки да приемат определен брой търсещи убежище, пристигащи в страните по външната граница на блока.

Като алтернатива те могат да платят 20 000 евро (23 000 долара) за всеки търсещ убежище на страните, които са под натиск. Поне 30 000 търсещи убежище годишно ще попаднат в обхвата на тази система за преразпределение.

Преговорите по този въпрос вече се оказаха трудни, като при първия кръг, проведен миналата година, няколко държави отказаха да приемат каквито и да било преразпределени лица.

Реакция при внезапни напливи

Пакетът установява механизъм за реагиране при извънредни ситуации в случай на неочаквани миграционни вълни – същия вид криза, с която ЕС се сблъска през 2015–2016 г., когато в блока влязоха над два милиона търсещи убежище, много от които от разкъсваните от война Сирия и Афганистан.

Той ще позволи на държавите членки да ограничат защитата за търсещите убежище, като им даде възможност да ги задържат по-дълго от обичайното в центрове за задържане на външните граници на ЕС.

Системата ще се прилага и по отношение на т.нар. „инструментализация“ на миграционните потоци – обвинение, което често се отправя към Беларус и Русия, за които съседите от ЕС твърдят, че изтласкват мигранти през границата с цел да дестабилизират Съюза от 27 държави.

Притеснения

Дузина държави членки все още не са приключили с подготовката, включително изграждането на необходимата инфраструктура, за да се приспособят към новите процедури за проверка. Други са имали проблеми с биометричната база данни.

Откакто промените бяха приети, общественото мнение по въпроса за миграцията се втвърди още повече, което подтиква страните от ЕС да изискват по-решителни действия.

В момента през законодателния процес на ЕС се прокарва набързо нов пакет от мерки, насочени към ускоряване на депортациите на лица, чиито молби за убежище са били отхвърлени.

Това засили опасенията на правозащитните организации, че хуманитарните съображения отстъпват на заден план пред политиката в Европа.

„Пактът нанася тежък удар върху правото на убежище в момент, когато светът се нуждае от Европа повече от всякога, за да защитава правата на човека“, каза Джудит Съндърланд от „Хюман Райтс Уоч“ по повод мерките, които влизат в сила днес. | БГНЕС