Хванахме последния ден на изложбата. И горчиво съжалихме, че не е първият. Защото рядко има моменти, в които реалността в пъти надминава очакванията. Като изкуство, като силни автори, като смисъл и емоция.

Изложбата „Ренесанс“  в столичната галерия „nOva art space“  на ул. Съборна 3 събра шестима утвърдени български автори, които са създали своите творения само и единствено за това събитие. Това са керамиците Евгения Георгиева и Георги Миленов и живописците Васил Стоев, Гергана Лалова, Валентин Ангелов и Михаил Лалов. Всички те са обединени от идеята за ново осмисляне и художествено възраждане на керамиката.

Първото впечатление е поразително - в подхода към залата са поставени уникални керамични фигурки - съвременен прочит на глаголицата, дело на Евгения Георгиева. Те са в пясъчно - акварелна тоналност и създават ребус, който приканва любознателните да го разчетат. И тук определено човек си мисли повече за нашето си Възраждане, отколкото за италианския Ренесанс.

„Ренесансът е възраждане на нещо. Керамиката е нещо красиво и вечно. Ние искаме да я възродим в България, за да могат хората да се радват на керамиката, а не само което го намираме в земята“, сподели пред БГНЕС художникът Михаил Лалов.

Неговите колеги никога преди не са работили с керамика, но бързо са се запалили, особено след като им разказва, че и Пикасо е започнал с керамика. „Работата е много приятна, защото топлината, която пипаш от глината, е нещо страшно. Колегите ми получиха огромно удоволствие“, каза художникът.

Но, влизайки в залата, се стъписваш. Стените са покрити с живописни платна, пода - с колоритно наситени керамични чинии - цикли от всеки автор, а на бели постаменти- керамичните коне и конници на Георги Миленов, триумфално ограждайки светая светих на въображаем едновременно вътрешен и външен композиционен контур. Защо е стъписването? Който е обикалял из помпозните старини и потайностите на Рим ще ни разбере. Уж интериорът стил баухаус на галерията предполага геометрична визия, а странно самите творби променят пространството и те карат да се чувстваш като в двор на римска къща – кортиле /cortile/. Да, няма я зеленината, арките, фонтаните, мрамора, но цветовете, въздуха, формите са тук.

Дори ароматите на Ренесанса се усещат...

Благодарение на: приказните натюрморти на Гергана Лалова, мечтателно привличащи с тишината на нечие осезаемо присъствие в дом, в който цари хармония, във време, което няма нито начало, ни край.

Заради пищната образност и фантастичните светове на Валентин Ангелов, майсторски извел внушенията си с безпогрешна цветова гама, която замисля почти толкова, колкото и човешкото присъствие.

С ярките платна на Васил Стоев, който все едно измисля нов живописен език, но с таен код, подвластен на избрани, но очароващ и неразбралите. По простичко казано: много характерен стил!

Разбира се, с майсторските керамични загадки на Евгения Георгиева, очовечила този и древен, и много български материал, който така добре слуша ръцете й. Още повече с конете и конниците на Георги Миленов, който дава нова визия и нов живот на тази толкова експлоатирана тема от художниците, че чак не е за вярване колко различни могат да са те. И колко поезия има в този материал!

И като венец и фокус е Големият Михаил Лалов, дал име на изложбата, вдъхновил колегите си за нея с вечно търсещия си дух и с енергията си. На челно място са две от неговите платна в голям формат- като Ин и Ян, родени в древността, но преродили се в Ренесанса. Едното в жълто-зелена гама буквално излъчва светлина, а другото е силуети от знаци, нещо като спомен от гогеновото питане: откъде идваме, какво сме, къде отиваме?

Особено обвързваща с всичко наоколо е експозицията от керамични чинии, в които всеки автор е пуснал на воля въображението си. В някои от тях творците са верни на себе си, в други-не. Белег на свобода, която истинските ценители ще отчетат.

„Невероятно нещо е свободният дух – в мнозина от нас той дори е в излишък“, заяви Михаил Лалов. Той е посетил много галерии по света, благоговеел е пред платната на великите италиански майстори от Ренесанса, познава и съвременното изкуство, изстреляло редица автори на запад от България в небесата. Но е зареден с много надежда към нашите творци. Той ги сравнява с колегите им от развитите страни и смята, че част от тях са просто маркетингови великани, че често липсата на идеи и добра техника се маскират с ефектни трикове. Гледаш го шарено, а вътре-пусто. Разбира се, има и други, с които е добре да се мерим, казва Лалов. Но без комплекси, без традиционното ни малодушие. Без припомняне на времената, в които, докато Микеланджело и Леонардо са прецизирали светлосенките на ангелите, българите са стягали бохчите, вързани  с коноп, на път за полето, недорасли до занаята да изографисват катедрали.

Не, прескочили сме вековете и пак говорим на един и същ език - този на четката, боите и платното. И пак има какво да кажем и знаем как да го кажем.

„Нашето изкуство е много добро. Даже е по-хубаво от френското или немското, защото сме много близо до земята и до хората, което ни позволява това търсене. Това, че сме били дълго време затворени и не сме могли да излизаме и да гледаме, не ни е попречило да се развиваме. Защото всеки си носи в главата доста багаж, който може да го развива“, завърши Михаил Лалов. І БГНЕС