Основните моменти от споразумението, постигнато на COP29 в Баку:
300 милиарда долара
Съгласно рамката, създадена от ООН през 1992 г., 23-те развити страни - и Европейският съюз - които в миналото са били отговорни за повечето емисии на парникови газове, са задължени да допринасят за финансирането на борбата с изменението на климата.
Споразумението от Баку увеличава сумата, която развитите страни трябва да предоставят, на най-малко 300 милиарда долара годишно до 2035 г.
Това е повече от 100-те милиарда долара, които се изискват в момента по силата на предишно споразумение, което е в сила до следващата година.
Но то е доста по-малко от 500-те милиарда долара, които някои развиващи се страни поискаха по време на напрегнатите преговори в Баку.
В споразумението се посочва, че парите ще дойдат директно от „голямо разнообразие от източници“, включително държавни бюджети, инвестиции от частния сектор и друго финансиране.
В нея се посочват и „алтернативни източници“ - препратка към обсъжданите потенциални глобални данъци върху авиационната и морската индустрия и върху богатите.
Надеждата е, че парите от развитите страни ще помогнат за стимулиране на частните инвестиции, за да се постигне амбициозната цел - записана в споразумението - да се осигурят поне 1,3 трилиона долара годишно до следващото десетилетие.
Това е сумата, която според експертите на ООН е необходима до 2035 г.
„С тези фондове и с тази структура сме уверени, че ще постигнем целта от 1,3 трилиона“, заяви пред делегатите на COP29 комисарят на ЕС по въпросите на климата Вопке Хоекстра.
Ролята на Китай
САЩ и ЕС настояваха за разширяване на донорската база, така че в нея да се включат и страни, които все още са посочени като развиващи се, но вече са станали богати, като Китай и Саудитска Арабия.
Но Китай, втората по големина икономика в света и най-големият емитент на парникови газове, твърдо отказва да промени статута си, като припомня, че вече предоставя двустранна помощ.
В споразумението се посочва, че развитите страни ще „поемат водеща роля“ в предоставянето на 300 млрд. долара - което предполага, че и други страни биха могли да се присъединят.
Текстът „насърчава“ развиващите се страни да „правят вноски“, които ще останат „доброволни“.
Имаше една новост: финансирането на борбата с изменението на климата, което развиващите се страни като Китай предоставят чрез многостранните банки за развитие, ще се брои за постигането на целта от 300 милиарда долара.
„Въпрос на справедливост и от значение за нас е всички, които имат възможност да го направят, да дадат своя принос“, каза Хоекстра.
„Ето защо е добре, като се има предвид размерът на проблема, да разширим базата на вносителите на доброволна основа.“
Дял на парите
Преговорите станаха арена на разногласия и в рамките на развиващия се свят.
Блокът на най-слабо развитите страни (НСРС) поиска да получава 220 млрд. долара годишно, докато Алиансът на малките островни държави (АОСД) искаше 39 млрд. долара - искания, на които се противопоставиха други развиващи се страни.
Тези цифри не бяха включени в окончателното споразумение.
Вместо това в него се призовава за утрояване на другите публични средства, които те получават, до 2030 г.
Очаква се на следващата среща на страните по конвенцията, която ще се проведе в Бразилия през 2025 г., да бъде изготвен доклад за това как да се увеличи финансирането на борбата с изменението на климата за тези държави. | БГНЕС