Предимството на доминиращата ръка вероятно се дължи основно на дългогодишна практика, а не на вродени особености на мозъка, показва ново изследване на невролози от Калифорнийския университет в Лос Анджелис и Университета „Джонс Хопкинс“, съобщава уебсайтът "Science Alert".

За да проверят теорията си, учените използват необичаен експеримент. Десничари трябва да напишат буквата „А“ и цифрата „8“ както с доминиращата и недоминиращата си ръка, така и с двата лакътя, към които е прикрепена химикалка. Идеята е, че ако предимството на доминиращата страна е вродено, десният лакът също би трябвало да се справя по-добре от левия.

Резултатите показват, че това не е така. Анализът, извършен с помощта на невронна мрежа, установява, че участниците пишат еднакво неумело и с двата лакътя. Дори след като е отчетено времето за изпълнение на задачата, не се открива никакво предимство на доминиращата страна.

В следващия етап от експеримента половината участници се упражняват да пишат с лакътя на доминиращата ръка, а останалите – с лакътя на недоминиращата. След тренировките качеството на писане се подобрява значително и в двете групи, което показва, че умението може да бъде усвоено независимо от страната на тялото.

„Доминиращата ръка не е по-способна, защото едното мозъчно полукълбо просто контролира движенията по-добре. Причината е, че цял живот сме упражнявали специфичните и сложни движения, необходими за работа с инструменти и за писане на ръка. Ако премахнете този натрупан опит, като използвате част от тялото, която никога не е изпълнявала подобна задача, предимството изчезва“, казва Ахмет Арач.

Изследователите смятат, че резултатите дават силни доказателства, че доминиращата ръка придобива превъзходството си чрез продължителна практика с инструменти като химикалки, тенис ракети и други предмети, а не защото мозъкът е „програмирал“ едната страна на тялото да бъде по-добра във фините движения. | БГНЕС