Западният умерен национализъм на Мелони

Откакто стана министър-председател на Италия, Джорджа Мелони е нещо като изненада за скептиците от Брюксел.

Като лидер на крайнодясна партия "Италиански братя" мнозина очакваха тя да бъде огнено подобие на унгарския Виктор Орбан. Но вместо това тя се стреми към друга цел - да стане първият лидер на популистката десница, който ще създаде истински паневропейски съюз.

И ако успее, това може да промени политическата игра в Брюксел завинаги.

Във вътрешнополитически план Мелони смекчи предишния си антиевропейски език. А що се отнася до външната политика, тя е решително проукраинска. Мелони посети Киев и се обяви против проруските изявления на тогавашния си коалиционен партньор Силвио Берлускони. Италианският премиер е в добри отношения и с други европейски лидери и дори успя да се разбере с президента на Съединените щати Джо Байдън - рядкост за популистките десни европейски лидери. Изненадващо, премиерът е и определено антикитайски настроен, като наскоро обяви, че Италия ще се оттегли от инициативата на Пекин "Един пояс, един път".

Понастоящем тази маневра се отплаща, като рейтингът на одобрение на Мелони в Италия достига 57%. Здравите ѝ, или поне не откровено враждебни, отношения с Брюксел ѝ донесоха и компромисни победи по ключови въпроси като миграцията.

Накратко, нейното приемане на континента е много по-различно от често мразовитото посрещане на други популистки десни лидери като Орбан, полския министър-председател Матеуш Моравецки, вечния кандидат на френската опозиция Марин Льо Пен или бившия словенски министър-председател Янез Янша.

И всичко това се дължи на факта, че Мелони е предприела коренно различна стратегия, въпреки че се намира в същата част на политическия спектър.

Останалите могат да бъдат наречени "малки националисти" - използвайки "малки" в смисъл, че техният национализъм е фокусиран тясно върху интересите на собствените им страни. И макар че този малък национализъм може да ги направи успешни у дома, той на практика направи невъзможно създаването на единна дясна общоевропейска коалиция.

Тези малки националисти могат да се усмихват и да си махат един на друг колкото си искат, но тъй като винаги поставят на първо място собствените си държави, те никога не биха могли да бъдат истински ефективни в Брюксел, а и никога не са искали, тъй като гледат на ЕС по-скоро като на досада, отколкото като на нещо, което си струва да бъде реформирано.

Но Мелони е избрала друг подход и един кратък поглед към нейната история може да обясни защо.

При избирането ѝ за евродепутат много се изписа за младежкото увлечение и́ по "Властелинът на пръстените" на Толкин. Но тази история, в която се разказва за множество различни народи (елфи, джуджета и хора), които се обединяват, за да се противопоставят на едно зло, очевидно е изиграла роля в начина, по който министър-председателят гледа на света днес. Това не е празна спекулация, тъй като самата Мелони потвърди, че прави връзка между народите от Средната земя и тези в Европа.

Това, от своя страна, определя вярата ѝ в това, което може да се нарече, за разлика от малкия национализъм, "западен национализъм". Този западен национализъм, чиято цел е оцеляването и процъфтяването на западната цивилизация, за разлика от съсредоточаването само върху собствената държава, е нов за европейската сцена. И като такъв той има шанса да преработи изцяло начина, по който функционира политиката на ЕС.

Макар че малките националисти често сипят обиди по адрес на Брюксел и Вашингтон, Мелони ясно разбира, че без подкрепата и на двете страни Италия няма да има шанс през следващия век. И от подкрепата ѝ за Украйна до подкрепата ѝ за традиционните идеи за семейството в Италия и оттеглянето ѝ от китайската инициатива "Един пояс, един път", всички нейни действия могат да бъдат обяснени през тази призма.

Циниците могат да твърдят, че италианския премиер прави това просто за да оцелее политически, а не от сериозни западни националистически убеждения. Този аргумент обаче се проваля, когато се вземе предвид политиката ѝ спрямо паневропейската идея, тъй като партията на Мелони е член на политическата група на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) в Европейския парламент, а не на крайнодясната група "Идентичност и демокрация".

По същия начин, нейният подход към председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и способността ѝ да работи в тясно сътрудничество с нея, нещо уникално за популистката десница, може да ѝ донесе резултати по друг начин - бъдеща дясноцентристка коалиция в Брюксел.

Мелони вижда ЕС не като заплаха, а като обединител на Запада; нейната цел е реформа, а не разрушение. В резултат на това умерените групи като Европейската народна партия, а може би дори и центристите, могат да намерят коалиция със засилена ЕКР за жизнеспособна възможност след изборите през следващата година. Нейният външен министър вече спомена за такава възможност, както и самата Мелони, когато се срещна с чешкия министър-председател и член на ЕНП Петер Фиала по-рано тази година.

Голяма коалиция от дясноцентристи и левоцентристи управлява парламента от самото му създаване. Затова една чисто дясноцентристка коалиция в духа на популисткия западен национализъм на Мелони би била земетресение в политиката на ЕС. И тъй като следващите избори в блока започват да се разгарят, Брюксел трябва да обърне внимание на това./БГНЕС

--------------------------------------------------------

Антъни Дж. Константини за „Политико“