Учени изобличават сръбския шовинизъм и македонизма пред света

В продължение на 150 години в Македония се стоварва с невероятна тежест ударът на Белград срещу всички изявени българи. Генезисът на македонизма е извън Скопие, а първите носители на този проект са сръбските учени. Дебългаризацията започва от първия момент, в който сръбските войски навлизат в Македония по време на Балканската война.

Това заявиха в интервю за БГНЕС проф. Даниел Вачков, директор на Института за исторически изследвания към Българската академия на науките (БАН), и Димитър Димитров, под чието ръководство е издадена книгата „България и Македония, история и политика“ в два тома.

Научният труд, в който проф. Вачков е съавтор, е първи по рода си, защото е преведен на английски език. Той е изключително достъпен до обществата и политиците в Европейския съюз, САЩ и други страни, с което българската позиция става ясна на нашите партньори. В написването участват 40 автори с 43 теми, които се основават на научните факти за Средновековието, Османския период, войните, борбата за правата и свободите на населението в Македония и възникването на македонския език.

„Този труд е своеобразна научна монография, в която възловите теми като македонизма, Коминтерна, българската православна църква, са единна позиция на авторския екип“, сподели Димитров.

Проф. Вачков подчерта, че по един много убедителен начин, на база безспорни, автентични извори, се вижда общата история, която имат България и Македония.

„Преводът на английски език дава възможност тезите да получават много по-широка гласност. От особено голямо значение е достойнствата на българската историография да станат достояние на възможно по-голяма аудитория – както научна, така и в по-широк обществен аспект“, каза той.

Част от труда разглежда периода, в който България се възстановява след Берлинския конгрес. Докато българите от Мизия и Тракия имат възможността да се развиват и да изграждат своята модерна държава, то пред македонските българи остава въпроса за постигане на националното освобождение.

„Вторият том е посветен на болезнените процеси след Балканските войни (1912-1913 г.), когато огромна част от българския народ остава извън пределите на свободна България, под властта на сръбския и гръцкия режими“, посочи ученият.

„Тук виждаме генезиса на онези процеси, от които и до днес берем горчивите плодове. Започва се с жестоката политика на дебългаризация и асимилация на тези области и тяхното българско население. В годините между двете световни воини започват да се прокарват първите кълнове на теорията, която по-късно ще се превърне в държавна идеология – македонизма, впоследствие прокаран от Коминтерна и югорежима“, каза още Даниел Вачков.

Професорът подчерта, че генезисът на идеологията е извън Скопие: „Македонизмът не е проект от средите на местните интелектуалци, които категорично могат да бъдат определени за хора с българско самосъзнание“.

Първите носители на този проект са сръбските учени, които са изправени пред изключително сложен проблем. Първоначалната сръбска теза е, че населението в Македония е сръбско (прави сърби). Много скоро става ясно, че това няма да даде резултат.

„В началото на 20 век се развива тезата, че това население няма изградено национално самосъзнание - една аморфна маса, върху която, ако се работи усилено и целенасочено, то може да се постигнат целите на съответния фактор. Тезата „вие не сте българи, нито сърби, а нещо различно - македонци“ се оказва по-перспективна. Левите движения по линия на Коминтерна по-късно започват усилено да лансират „македонската нация“. Този вариант е крайно удобен за бъдещия сръбски национализъм, който е прикрит зад югославизма“, обясни директорът на Института за исторически изследвания.

„В тази книга се вижда как започва преследването на българщината от първия момент, в който сръбските войски навлизат в Македония, още когато сме съюзници, докато тече Балканската война, а българската армия води тежки сражения на основния Одрински фронт. След една победа при Куманово сърбите напредват във Вардарска Македония без сериозна съпротива от турските войски. Веднага започват да подлагат на жестоко преследване всички носители на българската национална идентичност – духовния и културния елит“, допълни той.

След Първата световна война и Ньойския договор сърбите се завръщат към тази жестока политика. Забранява се използването на българския език в публичното пространство, дори българските песни. Българските бежански организации пишат петиции до Обществото на народите, в които подробно описват крайната жестокост.

„Някои фактори и в България, дори и косвено, ще допринесат за успехите на македонизма. За съжаление има един период, макар и не много продължителен, в който и ВМРО влиза в някакви контакти с Коминтерна. Опитва се да използва някои възможности с надеждата, че ще се опази, без да е достатъчно наясно с кого си има работа. В крайна сметка ще се плати висока цена – Тодор Александров ще бъде убит. След неговата смърт на практика организацията никога няма да бъде същата, ще започне да се развива в една посока, която все повече ще я отдалечава от местното население. Така започват да се губят от една страна факторите, които подкрепят българската идентичност в Македония, а същевременно ще се засилят факторите, които работят срещу нея“, заяви професор Вачков.

На Кървавата коледа от 1945 г., в Македония отново се стоварва с невероятна тежест ударът срещу всички изявени българи. Югославия след Втората световна война реализира сръбските великошовинистични амбиции.

„Следва политиката на постоянната репресия и създаването на фиктивно усещане за равноправие с останалите народи в Югославия. Това се показа и с чудовищния разпад на Югославия – това не беше нормална федерация“, каза още проф. Вачков.

„За съжаление съвременния македонизъм е изпълнен и с много югоносталгия. Колегите ми в Историческата комисия, повечето са започнали своето развитие в епохата на Югославия и си спомнят със страхотна симпатия времето, когато са били част от една „много хубава мирна Югославия“, добави той.

След 1945 г. Югославската комунистическа партия преследва жестоко всички противници на македонизма като държавна идеология. Българите са изпращани в най-ужасните лагери. Тук се включват и комунистическите структури в Скопие, подчинени на Белград. Комунистическата власт в България първите години също съдейства за случващото се, като започва процес на откровена дебългаризация на Пиринския край. Чак в края на 60-те години спира вписването на „македонец“ в паспортите на местното население.

Целта на книгата е да се покаже на научната общност на Запад къде се коренят споровете с РСМ.

„Често пъти те ни казват: „Какво толкова сте се хванали с тази история, гледайте напред и в бъдещето. Оставете там някакви спорове“. Тук обаче виждаме как се формира не само фалша история, а целенасочена враждебност срещу България. Този разказ не твърди само, че сме различни, а че българите са най-опасният враг. Хората, които ще се докоснат до тази книга, ще видят основанията ни“, обясни професорът.

Издателят Димитър Димитров отбеляза, че трудът ще стигне до всички световни библиотеки, благодарение на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. По международния книгообмен тя се разпространява във всички държави от Европейския съюз, САЩ, плюс Белград, Скопие, Москва и други страни извън ЕС. За първи път подобна българска книга се превежда от англичанин – Дейвид Мосъп, в тясно сътрудничество с редактора Адриана Момчилова. Мосъп получава голямата награда на Съюза на преводачите за труда си миналата година.

„Предстои да бъдат направени още две издания. Подготвя се атлас за Македония, който вероятно ще излезе до края на годината на български и английски език. Работи се и върху проект за Македонската патриотична организация в САЩ“, каза Димитров относно бъдещите планове.

„В книгата може да се прочете българската позиция, както от българското общество, така и от нашите партньори в Западна Европа и САЩ, които са объркани от пропагандата“, добави той.

През месец септември 2023 г. специалният пратеник на Германия за Западните Балкани Мануел Сарацин се среща с Димитров и му казва следното: „За първи път имаме позиция на българските учени, която е достъпна на английски език. Мога да се пресегна и да прочета каква е позицията на българските историци по въпроси, за които е видно че се спекулира, но ние нямаме българската информация.“

От своя страна Даниел Вачков отбеляза, че преводът на книгата е много важен жест към нашите сънародници в САЩ, Австралия, Канада, които продължават да пазят българския си произход.

„Тези хора са партньори, които все още не са достатъчно добре използвани от България, защото те се противопоставят на всички инициативи на македонизма. Книгата е важен инструмент да продължат своята борба“, отсече той. /БГНЕС