Учени: Човешка колонизация на Марс до 2050 г, а на екзопланета- до 500 години

Главният изпълнителен директор на SpaceX Илон Мъск иска до 2050 г. на Марс да има град с един милион души. Това звучи дяволски амбициозно, като се има предвид, че хората никога не са стъпвали на марсианската повърхност. Но дали е осъществимо? Колко време ще отнеме на хората да колонизират друга планета? И може ли изобщо някога хората да колонизират светове извън Слънчевата система?

Отговорите на тези въпроси зависят до голяма степен от това за коя планета става дума. За Марс десетилетия не са непременно нереалистичен срок. Серкан Сайдам, заместник-директор на Австралийския център за космически инженерни изследвания и професор в Университета на Нов Южен Уелс в Сидни, заяви, че колонизирането на Марс от хора е възможно в рамките на десетилетия.

"Вярвам, че до 2050 г. ще имаме човешка колония на Марс", каза Сайдам пред „Live Science“

Сайдам е минен инженер, който специализира в изследването на минни разработки на бъдещето. Първата важна стъпка за създаването на успешна колония на Марс ще бъде водата, а тя може да бъде извлечена от лед и/или хидратирани минерали, според Сайдам. Той смята, че след това водата ще улесни земеделието и възможността за отглеждане на храна на Марс, както във филма "Марсианецът" от 2015 г., а водородът от леда и минералите може да се използва и като енергиен източник за ракетно гориво.

Но няма научен консенсус относно колонизацията на Марс до 2050 г., а други учени изразяват не толкова оптимистични мнения. Луис Фридман, инженер по астронавтика и съосновател на организацията с нестопанска цел Планетарно общество, изказа пред Gizmodo през 2019 г. предположението, че колонизация на Марс е малко вероятна в обозримо бъдеще, а Рейчъл Сейдлър, невролог от Университета на Флорида, която е работила с астронавти на НАСА, каза, че хората обичат да са оптимисти за колонизацията на Марс, но това звучи "малко като пай в небето".

Все пак човечеството вероятно ще достигне Марс в рамките на десетилетия. Китай планира да започне да изпраща човешки екипажи на Марс през 2033 г., а НАСА има за цел да изпрати астронавти там в края на 2030-та или началото на 2040-та година. След като хората стигнат там, следващата стъпка може да бъде изграждането на колония.

Колонизацията предполага известна степен на самостоятелност, но не непременно пълна независимост от Земята. Сайдам сравнява Марс с отдалечен остров, където все пак ще трябва да внасяте неща от време на време. "Повечето от оборудването и инструментите ще се изпращат от Земята", казва Сайдам. "Не мисля, че можете да произведете камион на повърхността на Марс."

Марс ще трябва да произвежда нещо, за да може една дългосрочна колония да бъде финансово жизнеспособна. Космическият туризъм е един от вариантите, но Сейдам посочва, че добивът на минерали е ключов за успеха на колонизацията. Например космическият добив на ценни материали като платина на близки астероиди би могъл да създаде нови космически икономики, като по този начин стимулира по-нататъшни инвестиции и проучвания.

Въпреки че Марс е най-реалистичният вариант за извънземна колонизация, червеният ни съсед не е точно най-приемливата планета за хората. Атмосферата на Марс е съставена от повече от 95% въглероден диоксид; там е много студено, със средна температура около минус 60 градуса по Целзий; достигането му отнема на космическите кораби от Земята около 8,5 месеца; и е бомбардиран от вредна радиация.

Почти сигурно е, че на планетите извън нашата Слънчева система, наречени екзопланети, могат да се намерят по-приветливи нови домове. Проблемът с екзопланетите е, че те са много, много далеч. Дори не сме изпращали космически апарат до екзопланета, а единствените сонди, които напуснаха Слънчевата система, бяха "Вояджър 1" и "Вояджър 2", на които им отне съответно 35 и 41 години, за да стигнат до междузвездното пространство. Екзопланетите са наистина много по-далеч.

"До най-близката екзопланета ще са необходими няколко десетки хиляди години, за да се достигне със сегашната ни технология", каза пред „Live Science“ Фредерик Марин, астрофизик изследовател на черни дупки в Астрономическата обсерватория в Страсбург към Университета на Страсбург във Франция.

Това време за пътуване може да направи колонизацията на екзопланети невъзможна. Но Марин, който провежда компютърни симулации на междузвездни пътувания като научен куриоз, очаква то да намалее в близко бъдеще благодарение на по-бързи космически кораби.

"В науката знаем, че на всеки сто години, на всеки век, скоростта на вашите средства за придвижване се увеличава 10 пъти", казва Марин. С други думи, тъй като хората се научават да пътуват все по-бързо в космоса с всеки изминал век, потенциалното време за пътуване до екзопланети може да намалее от десетки хиляди години до хиляди години, а след това до стотици години.

Марин изложи хипотетичен сценарий за достигане на екзопланета, която е гостоприемна за хората, в рамките на 500 години. Пътуване, продължаващо векове, все пак ще изисква космически кораб, пилотиран от няколко поколения хора, повечето от които никога няма да видят екзопланетата, която в крайна сметка ще бъде колонизирана.

Симулациите на Марин показват, че около 500 души е подходящо начално население за колониален кораб с няколко поколения. Но как хората ще се справят с прекарването на остатъка от живота си на космически кораб и как потомците им ще се справят с раждането на живот, свързан с междузвездни пътувания, поражда етични въпроси и несигурност. И тъй като изменението на климата и други предизвикателства, свързани със Земята, заплашват да доведат хората до изчезване, преди да сме се справили с междузвездното пътуване, няма гаранция, че някога ще колонизираме екзопланети. /БГНЕС