Тодор Александров - водачът на македонските българи

Ежегодно всяка първа неделя от месец септември, стотици родолюбиви българи се насочват към село Кърланово, намиращо се непосредствено до град Мелник.

От селото започва тясна и стръмна пътека, виеща се по гористите хълмове на Пирин планина. Поемайки по този маршрут, пешеходците достигат до параклиса Св. Илия, разположен в землището на село Сугарево. Именно там, на няколко метра от светата обител, е погребан един от легендарните водачи на освободителното движение на македонските българи - Тодор Александров. Името, датата на раждането и тази на гибелта, издълбани преди доста години, вече губят битката с времето и стават все по-трудно разчитаеми.

Времето обаче не успява да заличи спомена за Тодор Александров, макар и да е изминал почти век от смъртта му.

Роден в щипската махала Ново село на 4 март 1881 г., Тодор Александров завършва педагогическото училище в Скопие. Там огромно влияние върху младежа указва друг виден деец на ВМОРО – Христо Матов. На 17 години Александров става член на вътрешната организация, полагайки клетва за вярност към поробена Македония, на която не изневерява до края на живота си. Ранните му години като революционер преминават в Кочани и Кратово, където се запознава с бъдещият солунски атентатор Павел Шатев. Александров спомага за пренасянето на част от динамита, който „гемеджииите“ (прозвище на солунските атентатори – бел.ред.) използват при знаменитите си атентати през април 1903г. Избухването на Илинденското въстание заварва революционера в Скопския затвор, където е тикнат от османските власти, вследствие на дейността си по подготовка на въстанието в окръга. Тодор Александров играе ключова роля в двете балкански войни, когато около 20 000 четници, командвани от него, подпомагат действията на българската армия. През Първата световна война е офицер за свръзка към 11 пехотна македонска дивизия и води постоянна кореспонденция с цар Фердинанд, премиера Радославов и престолонаследника княз Борис. След войната успява да възстанови ВМРО и да я превърне в незаобиколим фактор, с който се съобразяват всички балкански и европейски правителства. Организацията започва да функционира като държава, в рамките на три различни страни – България, Гърция и Югославия. Показателни за силата на ВМРО и авторитета на нейния лидер са ключовата роля, която организацията изиграва в Деветоюнския преврат и потушаването на септемврийските бунтове от 1923 г.

Александров ще остане в историята със своята непримиримост, безспорен авторитет и огромен лидерски капацитет. Войводата успява три пъти да възроди вътрешната революционна организация - след младотурската революция и от пепелищата на двете национални катастрофи.

Макар и приносът на Тодор Александров към освободителното движение на македонските българи да е безспорен, краят на героичния му живот остава обвит в мистерия.

На 31 август 1924 година, войводата пътува към революционен конгрес и спира за почивка в местността Равна Бука в близост до село Сугарево (в Пирин планина - бел.ред.). Изненадващо двама от спътниците на Александров - Щерю Влахов и Динко Вретенаров, стрелят по спящият войвода и неговия телохранител Панзо Зафиров. Другият лидер на ВМРО - ген. Александър Протогеров, който също е на Равна бука, бива изненадващо пощаден.

Физическите убийци са ликвидирани бързо, но истинския двигател на заговора остава неясен.

Най-широкоразпространената версия е, че в дъното на метежа стои ръководителят на Солунския революционен окръг - Алеко Василев, известен като Алеко Паша. Като главатар в Пиринска Македония, която се превръща в най-силната база на ВМРО след Първата световна, самочувствието и амбициите на Василев нарастват. Овладяването на централна ръководна роля във ВМРО се превръща в главна мисия на Алеко Паша. Задълбочават се добрите отношения между него и Александър Протогеров, което подхранва слуха за участието на генерала в убийството на Тодор Александров. Макар, че тази тема е по-скоро спекулативна, остава факта, че Протогеров е свидетел на убийството на своя колега в ЦК на ВМРО, която приема сравнително спокойно.

След убийството на Тодор Александров, неговият 28-годишен секретар – Иван Михайлов успява да вземе фактическия контрол над организацията в рамките на броени дни. Новият управляващ субект обаче решава да запази в тайна, поне за момент, че Македония е загубила един от най-верните си синове. Михайлов не губи време, а изготвя план за физическото ликвидиране на групата около Алеко Василев, за когото младият водач на ВМРО е напълно убеден, че е реалният убиец на Александров. На 12 септември 1924г., Василев се намира в хотел „Париж“ в Горна Джумая (днешен Благоевград – бел. ред.). Иван Михайлов предварително сключва договорка с тогавашния военен мистър от Демократическия сговор Иван Вълков – части на армията да блокират града от всички страни – докато отрядите на ВМРО унищожат изменниците. В акцията, останала в историята като „Горноджумайските събития“, участват видни революционери като Наум Томалевски, Кирил Пърличчев, Петър Шанданов, Панчо Михайлов, а самият Алеко Василев е убит лично от Кирил Дрангов – син на великия подполковник Борис Дрангов. В Горна Джумая намират смъртта си около 20 души, като по този начин кризата във ВМРО е решена, а организацията получава достоен заместник на убития Тодор Александров, а именно Иван Михайлов. Четири години по-късно Михайлов нарежда да бъде убит и Александър Протогеров, чиято съпричастност в заговора никога не бива доказана, но в същото време не престава да бъде логична.

Другата версия за поръчителите на убийството е, че зад това мрачно събитие стои Коминтерна. Няколко месеца по-рано СССР прави неуспешен опит да овладее ВМРО. Военната мощ на организацията я прави апетитна хапка за големите геополитически играчи, които желаят да я използват за осъществяването на собствените си интереси. Стига се до преговори между представители на Коминтерна и ВМРО. Подписва се т.нар. „Майски манифест“ (от страна на ВМРО, манифестът е подписан от двата членове на Централния комите Петър Чаулев и Александър Протогеров – бел. ред.). Тодор Александров е покрусен, когато разбира за съдържанието на манифеста и отказва да приложи споразумението. Допуска се, че ръководителите на СССР, разгневени от осуетяването на пъкления им план, са се възползвали от егоцентризма и амбициите на Алеко Василев и лесно са успели да го склонят да предприеме действия.

Съществува и хипотезата, че Тодор Александров е бил убит, вследствие на враждата избухнала между него и вече споменатият военен министър Иван Вълков,тъй като последният е желаел правителството на Демократическия сговор да води политика на сближаване с Югославия.

Най-вероятно никога няма да разберем кой е инженера на плана за убийството на Тодор Александров. Въпреки това, никога няма да бъде подложено на съмнение твърдението, че на 31 август 1924 г. умира един от най-великите българи, които някога са се раждали. Свидетелство за това е почитта, която му се отдава и до ден днешен. Дори и през комунистическия период, когато самото произнасяне на името на Александров е било забранено, а надгробната му плоча е била взривена, родолюбци тайно са отивали до гроба, където са се прекланяли пред героя си. И до днес стотици изкачват стръмната пътечка, за да достигнат до скромния параклис св. Илия, където спи своя вечен сън Тодор Александров, за когото Енциклопедия „Британика“ пише следното:

„Александров в продължение на много години бе некоронованият и абсолютен цар на македонските българи, които го боготворяха. Той бе една много фина фигура, висок, с черна брада и левент и колкото коравосърдечен, толкова и храбър“.

-----------------------------------------

Велислав Илиев, редактор в "Международен отдел" на БГНЕС