Изложбата показва изключително ценни и рядко показвани ръкописи, документи и снимки на поета и първи издания на книги, сред които любимият „Фауст“, който високообразованата майка Елена Вапцарова е четяла в началото на по-миналия век на децата си. От нея всъщност започва срещата на бъдещия поет с европейската класика.
Сред експонатите са и тетрадката с реферата „Морето“, Албумът на 26-ти випуск на Машинното морско училище със стихотворението „Марш“ на младия поет, документи от курсантските му години (1926 – 1932 г.), в които поетът тръгва към света чрез срещата си с Морето. Освен всичко това уредникът на къщата-музей на Вапцаров в София Катя Зографова разкри, че самият Вапцаров е написал марша на машинното морско училище.
Най-интересните оригинални реликви от зрелия период на поета са „Сивата тетрадка“ (прототип на „Моторни песни“ с цикъла „Песни за една страна“ и с единствения запис на стихотворението „Испания“), Кафявата тетрадка с шедьовъра „История“, Червеният бележник с непубликуваната (и незавършена) творба „Не, сега не е за поезия“, писана по време на тримесечното му интерниране в Годеч през 1941 г., сп. „Летец“ с „Романтика“, удостоено с престижната награда за произведение „на въздухоплавателна тема“ през 1937 г., железничарското фенерче и легигитимацията на огняр от БДЖ, предсмъртната тетрадка „Сампа“ с оригиналите на „Прощално“ и „Предсмъртно“, Синята тетрадка с изрязани листове (проект за втора стихосбирка на Вапцаров).
Сродяването на поета с Морето и машините, романтичните му полети в Небето, тръпното преживяване на съдбата на Фернандес и Долорес в Испанската гражданска война, всеобхватният Свят във Вапцаровото поетическо въображение и човешка чувствителност, са представени и в 17 фототабла, разкриващи творчеството на българския Огняроинтелигент в европейски и световен хоризонт.
В двете експозиционни зали на „Високото пространство“ на музея е проследена хрониката на световното признание на Вапцаровата поезия – Почетната награда за мир от 1952 г., на която той е единственият български носител, уви, посмъртно, високите оценки на европейски, американски, английски, латиноамерикански, азиатски и африкански писатели – свидетелства за световното му признание, преводните му книги в над 40 страни на около 60 езика.
След откриването на изложбата, вечерта продължи с поетично четене на Вапцаровата поезия на повече от 10 езика, сред които не само основните европейски, но и персийски, арменски, китайски.
Владо Калоянов представи своя превод на стихотворението на Вапцаров „Прощално“, тъй като по негови думи, то не е звучало правилно.
„Прощално прозвуча“ още на български, английски, руски. На испански то беше прочетено от отговорния секретар на посолството на Чили у нас Андреас Сааведра.
На украински пък прозвуча друго емблематично стихотворение на Вапцаров – „Романтика“.
В събитието се включиха ученици, университетски преподаватели – преводачи, военноморски офицери и курсанти, музейни работници.
Малко по-късно днес, в зала 1, ще се проведе и концерт в чест на Никола Вапцаров. /БГНЕС