Другият голям пробив е геотермалната енергия. Някои геотермални електроцентрали съществуват от около век на места, където "горещите скали" са близо до повърхността. Както повечето хора знаят, земното ядро е разтопена скала и колкото по-дълбоко се сондира, толкова по-гореща става тя. Има места, обикновено с активни вулкани, като Исландия, където горещите скали са лесно достъпни със сравнително плитки кладенци. С впръскването на вода в кладенците може да се произвежда пара или свръхнагрята вода за захранване на турбини за производство на електроенергия. Проблемът е, че тези находища на горещи скали са сравнително редки и често не са на удобни места.
Ако беше възможно да се правят сондажи на дълбочина 12 км, повечето места щяха да бъдат подходящи за геотермална енергия. При конвенционалното сондиране, наред с други проблеми, свредлата и необходимата електроника се разрушават с повишаването на температурата в свръхдълбоките сондажи. Инженерите от Масачузетския технологичен институт (MIT) обаче смятат, че радиочестотните милиметрови вълнови източници могат да проникнат в твърда скала над 10 пъти по-дълбоко, отколкото е възможно в момента с механични сондажни системи, по-бързо и на по-ниска цена. Те са разработили устройства (напр. жиротрон), които могат да пробиват дупки в твърди скали. Тестовете на терен трябва да започнат през следващата година. Ако се получи, геотермалната енергия ще бъде неограничена!
Никой не знае със сигурност коя от тези технологии (и други, които се проучват) ще се окаже икономически жизнеспособна, но залогът е, че една или повече от тях ще се окажат такива - като се има предвид способността на хората да правят безкрайни нововъведения. Междувременно вече има доказани безвъглеродни технологии, за които се знае, че работят, и които трябва да се използват, докато се появят реакторите за термоядрен синтез. Повече от седем десетилетия ядрените реактори се използват безопасно и икономично в стационарни обекти и на военни кораби. Постигнат е голям напредък в конструкцията на реакторите, като те са станали много по-безопасни и устойчиви на разтопяване, по-рентабилни и с много по-малко отпадъци.
Тези нови конструкции са известни като "Поколение IV". Въпреки напредъка в конструкцията, САЩ все още използват само технология от "поколение II" в своите 93 реактора (и още около 100 военноморски реактора). Китай разполага с 55 реактора, включително два реактора на бързи неутрони от IV поколение с натриево охлаждане (SFRs), и в момента изгражда малък модулен реактор (SMR). Русия разполага с 35 действащи реактора от второ поколение. Тя също така е разположила два реактора на бързи неутрони на плаваща атомна електроцентрала и изгражда централа от IV поколение. Въпреки че САЩ са първият лидер, те изостават.