Доц. Атанасов: И в Османската империя е имало антиваксари

Османската империя се е справяла с епидемиите, както и съвременната българска медицина – с помощта на изолация и ваксинация. Султанът, също както българските власти, е плащал, за да бъде ваксинирано българското население.

Българските лекари в османската армия са едни от най-активните участници в борбите за църковна и национална независимост.

Това заяви в интервю за БГНЕС доц. Християн Атанасов, главен архивист на отдел „Ориенталски сбирки“ към Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Медицината в Османската империя

От съвременна гледна точка е много трудно да се съди за нивото на медицината в Османската империя и то за толкова дълъг период от време, обхващащ няколко века.

В началния период на своето владичество на Балканите тя успява да изгради лечебници и институции, които се грижат за физическото и психическото състояние на поданиците на империята. Това става най-вече чрез прочутата система на вакъфите – добре позната благотворителна система в ислямския свят.

„Османците създават добре образовано за времето си съсловие от учени, които се интересуват от медицина и съответно от тялото на човека, как то трябва да бъде лекувано, на какви болести е подложено и как да се предпазим от тях“, заяви доц. Атанасов.

С течение на времето обаче се наблюдава едно изоставане от западноевропейския свят, включително и в сферата на медицината. „Въпреки това османците изграждат, ако не модерна, то поне в някаква степен работеща медицинска система“, заяви ученият.

През ХIХ успоредно с българското Възраждане, Османската империя започва да се модернизира по западен образец. Този период остава известен в историята като Танзимат. Реформите протичат преди всичко в сферата на държавното управление и армията, като засягат много силно военното здравеопазване. През този период започва да се създава болнична система по западноевропейски образец и в нея много активно участие вземат българите.

Българите лекари на служба в армията и революционните комитети

„В Истанбул се открива медицинско училище“, заяви доц. Атанасов и добави, че редица българи по онова време го завършват и стават лекари в османските болници. „Те са част от османската военна администрация, тъй като голяма част са били инкорпорирани в османската армия. Формиран е един много образован за времето си елит, който е малко известен за широката българска публика“, посочи историкът.

Сред тях е д-р Христо Стамболски от Казанлък, който дори става професор в Медицинското училище в Истанбул и също така е активен участник в църковно-националните борбите. Други известни лекари от онова време са д-р Стоян Чомаков от Пловдив, д-р Иван Селемински от Сливен, д-р Константин Робев от Охрид и много други.

„Този елит изиграва една много важна роля в българското национално-освободително движение. Голямата част от тях са възпитаници на османските училища, работят като лекари в османската армия и стават и членове на революционните комитети“, посочи доц. Атанасов.

Антиваксарите не са от вчера

През средните векове също е имало пандемии от много опасни болести, като холера и чума, например, които отнемат хиляди човешки животи. Те не подминават и Османската империя. И тя се е борила с тях по същия начин, както ние се справяхме доскоро с Ковид-19: чрез изолация и чрез ваксинация.

„Няма по доказан начин за борба с пандемиите от изолацията. По същия начин са постъпвали османците, когато се налага да изолират даден регион или конкретно място от останалата част на империята. Можеш да се придвижваш от едно място на друго само с документ, както беше в България по време на Ковид-19. Това е единствено доказаният работещ начин“, заяви доц. Атанасов.

Интересни са и инициативите на Високата порта за ваксинации, например от шарка.

„И тогава, както и сега, всички ваксини са били посрещани с огромно недоверие. Антиваксари има и в Османската империя. Властите са плащали, за да бъдат ваксинирани българчета. Например, при едно от своите посещение в Търново султанът плаща по няколко сребърника на всяко българче, за да отиде да се ваксинира“, разказа историкът.

Изложбата „Медицината в Османската империя“ може да бъде разгледана в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ от всички желаещи. /БГНЕС