Производството на храни – елемент от националната сигурност

Трябва да се прояви държавническа далновидност и да се разбере, че производството на храни е част от националната ни сигурност. Само така ще можем да спрем негативния тренд, който може да доведе до окончателното съсипване на животновъдството у нас. А един път съсипано, то може да не бъде никога възстановено. Така хем ще внасяме замразено месо и ще плащаме по-скъпо, хем винаги ще имаме подозрения дали то е достатъчно качествено.

След разрива в диалога между животновъдите и ресорното министерство, както и спекулациите в публичното пространство, че в страната ни се внася 20-годишно дълбоко замразено месо от Нова Зеландия и от други страни, БГНЕС потърси Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) с искане да бъде реализирано интервю с изпълнителния директор д-р Светлозар Патарински или с негов заместник, с когото да бъде коментирана темата наистина ли се внася такова месо, от кои държави и опасно ли е за потребителите. От пресцентъра на БАБХ обясниха, че интервюто с изпълнителния директор или негов заместник няма да може да бъде осъществено.

Българските животни не се изкупуват, по-лесно е със замразено месо

Председателят на Съюз „Обединени български животновъди“ Бойко Синапов, обаче, се съгласи да коментира темата с вноса на дълбоко замразено месо и проблемите пред бранша. „България е най-големият вносител на дълбоко замразено месо и се използва в преработвателните предприятия за колбаси“, категоричен е той.

Синапов даде пример с Германия, където дълбоко замразено месо над 6 месеца не се преработва в преработвателните предприятия за колбаси. „Там това нещо категорично е заявено по техните закони, които те спазват, т.е. този продукт дълбоко замразен отива вече за кучешка храна и т.н. Не знам защо бях неправилно разбран от министър Кирил Вътев. Никъде не съм казал, че в България дълбоко замразеното месо се продава като прясно“, каза той. А дали има внос на дълбоко замразено 10 или 20-годишно месо, Синапов няма как да знае.

Председателят на обединените животновъди подчерта, че през 2022 г. са заклани 3 хил. български животни в месокомбинати, което определи като спешно, затова е и сигурен, че преработвателните предприятия, които произвеждат колбаси, работят с дълбоко замразено вносно месо. Синапов е категоричен, че е недопустимо и обществото да бъде заблуждавано по отношение на сухото мляко, което се продава като прясно. „Или да се правят млечни продукти от сухо мляко и палмови масла и да казваме, че няма проблем“, добави той.

На въпроса разговарял ли е с БАБХ или с други институции, Синапов отговори: „В нашите правомощия ние само питаме. Разговаряли сме многократно. Искали сме съдействие многократно. Но вие виждате – най-високата точка в момента на управлението на БАБХ и други подинституции, се ръководят от министъра на земеделието. Виждате какво е държанието на министъра на земеделието и ще направите сметка какъв е контролът.“

Председателят на Съюза „Обединени български животновъди“ обясни, че щетите за сектора за огромни. „Нашите животни по фермите не се изкупуват, защото е по-лесно да се работи с такова замразено месо в преработвателните предприятия. В момента не се изкупуват тези телета, които ние имаме като готовност по фермите да продадем за месопреработвателните предприятия“, допълни той.

Синапов уточни, че нищо не се изкупува в момента – не само телета, но и други животни. „Няма за какво да им се сърдим на преработвателите, че е по-лесно да работят с дълбоко замразен продукт. Нашият контролен орган им го позволява, затова така се случва. Ние искаме да защитим нашия производител. Как да защитим нашия производител и продукцията? Министър Вътев иска да вдига производителността – едва ли има български производител, който не иска да вдигне своята производителност“, отбеляза той и посочи, че първо трябва да има подсигурен пазар и правила, които да се спазват от всички, а такива в момента няма.

Синапов заяви, че министърът на земеделието обвинява браншовиците, че стоят по цял ден в МЗХ. По думите му тези твърдения на министър Вътев не са верни. „Отиваме на работна среща, когато бъдем поканени да бъдем полезни. Ние трябва да защитаваме интересите на нашата членска маса“, каза той и добави, че се учудва от държанието на земеделския министър. Синапов продължи: „Министър Вътев беше подкрепен първо от нашата организация и ние имахме голяма надежда в неговото управление като министър на земеделието.“

Председателят на обединените животновъди обясни, че стратегическият план, за който са дали предложения, изобщо не е съобразен с изискванията на бранша. „Там са разположени неща, които въобще не касаят земеделския бранш като цяло в сектор животновъдство. И ние многократно сме предупреждавали министър Вътев, че разчитаме много на него да ги промени и нищо не се промени. Учудващо е за нас държанието на министър Вътев, заявявам го най-категорично. Ние не искаме невъзможни неща. Ние искаме да си защитим единствено производството и да оцелеем като фермери“, заключи Синапов.

Всяка държава трябва да пази собственото си производство

Председателят на Асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов също взе отношение по темата. „Откъде влиза замразеното месо не ни интересува. Нас ни интересува, когато се прави внос, митниците да проверяват съвестно, Агенцията по храните да проверява, да не се случват аномалии като добре познатите скандални случаи в миналото, когато видяхме внос на 100-годишно месо“, каза той пред БГНЕС и допълни, че има правила и изисквания, които трябва да бъдат спазвани и българският потребител да има доверие, че охраната на границата наистина е добра.

Николов подчерта, че замразеното месо не следва да се дамгосва като източник на някакъв проблем. „Да, то е по-високо рисков продукт дотолкова, доколкото са възможни опити за измами, за злоупотреби и т.н.“, уточни той.

Според него много ще сбъркаме ако тръгнем по логиката да обвиняваме вноса, че ощетява българското производство. „Всъщност, проблемът е защо българското производство не е конкурентно и как да стане конкурентно по-скоро. Големият проблем е, че нашите производители се сблъскват с внос, който е субсидиран по различен начин, най-често по-добре субсидиран, отколкото нашето производство“, поясни Николов.

По думите му България трябва да има политика, която да насърчава този тип производство, защото това е не просто някакъв израз на патриотизъм, а е абсолютно задължителен елемент от националната сигурност. „Представете си, че нямаме животновъдство и утре стане някаква световна криза, и ние ще трябва да станем вегетарианци. Затова всяка държава трябва да пази собствено производство до определен лимит и да се старае да не пада под него“, обясни той и допълни, че когато страната създаде условия производителите да не затварят и да не си колят добитъка, тогава и вносът няма да ни притеснява толкова.

Председателят на „Активни потребители“ отбеляза, че болните сектори в България са ясни от отдавна – производството на плодове, зеленчуци и месо. „Зърнопроизводството добре се развива, птичето месо горе-долу добре се развива в България (птици, яйца). Но ако погледнете статистиката, че видите, че производството на плодове и зеленчуци в България системно намалява. Това не е сезонен проблем, както и съответно производството на месо (говеда, овце, кози и т.н.) през годините намалява“, каза още той и подчерта, че решенията на проблемите са свързани не само с пари, но и с добра организация.

„Ние сме много разочаровани като слушаме диалозите между Министерство на земеделието и говедовъдите. Така не се прави политика. Това не беше продуктивен разговор, а по-скоро изостряне на отношенията, което няма да доведе до резултати“, смята Николов.

На въпроса вижда ли се светлина в тунела за българските производители на плодове и зеленчуци и животновъдите, той отговори, че ще се появи след голямата тъмнина. „Ще се докараме до още по-сериозна криза. Ако нещата продължават така, броят на животните ще продължи да намалява в България и един ден просто ще се окаже, че искаме да върнем нещо, което сме могли да запазим. Трябва малко държавническа далновидност да се прояви и ако това се разглежда като елемент от националната сигурност на страната, съм сигурен, че осъзнаването на необходимостта от това да поддържаш българското производство, ще се върне много бързо на власт“, заключи Николов.

Замразеното месо – ниска хранителна стойност, но без сериозна опасност за здравето

Диетологът проф. Донка Байкова коментира за БГНЕС, че никой не може да окаже дали у нас се внася 20-годишно дълбоко замразено месо. Специалистът посочи, че подобно месо е с нулева хранителна стойност и няма риск за здравето на хората.

По принцип замразеното месо може да има много понижена хранителна стойност, т.е. белтъците да са денатурализирани и съответно мазнините да са гранясали, а витамините С и от група Б да са унищожени заради замразяването. „Това е рисковият ефект, друго няма. Не могат вирулентни бактерии да виреят при ниските температури. Не могат да причиняват инфекциозни болести“, обясни доц. Байкова. Тя отбеляза, че по-чувствителните хора могат да реагират в стомашно-чревен дискомфорт, газове, подуване или пък обостряне на гастрити, колити, язви, но няма опасност и риск за живота.

Препоръката на диетолога е да се консумира прясно месо. „И по-качествени продукти, по-високоценови асортименти, защото цената определя и качеството и на храната, и на местния продукт, който консумираме. Нашата препоръка, на експертите, е като не знаем какво купуваме като местни продукти, колбаси имам предвид, да предпочитаме натурално месо“, каза още проф. Байкова.

Малко статистика

- Вносът на замразено свинско месо в България за периода януари – август 2023 г. е 38 175,5 тона и е на стойност 105 307 099 евро.

- 3 298,4 тона е общото количество на внесеното замразено говеждо месо у нас в периода януари – юли 2023 г. и е на стойност 15 833 217 евро.

- Вносът на замразено месо от овце в страната ни за периода януари – август 2023 г. е 632,7 тона, като неговата стойност 2 868 871 евро.

- Вносът на замразени пилешко месо и карантии в България в периода януари – юли 2023 г. е 35 669,4 тона и е на стойност 47 288 029 евро.

Всички данни са от Министерството на земеделието и храните (МЗХ). /БГНЕС